Чудодейната сила на община Средец (ВИДЕО)

По тези земи княз Борис-Михаил е посрещнал през 865 г. делегацията от Константинопол, дошла да покръсти българите
2016-11-10 17:24:00
Чудодейната сила на община Средец (ВИДЕО)

Една нова и неразработена туристическа естинация е района на град Средец, който е административен център на община Средец. Това е общината с най-голяма територия в област Бургас с 32 населени места. Средец е разположен в Югоизточна България и се намира в полите на Странджа планина в близост до Мандренско езеро. 

Името на селището е Кара бунар до 14 август 1934 г., когато е било преименувано на Средец (изписвано като Срѣдецъ до реформата на стария правопис от 1945 г.). На 1 юни 1950 г. селището е преименувано на Грудово в чест на комунистически деец и бившия кмет на селото (1923) Тодор Грудов. Съгласно директивата на Българската комунистическа партия през септември 1923 г. той организира въоръжена група, която завзема властта в селото и се отправя към Бургас. Край село Кара баир (сега кв. Меден рудник) и край старата гара Бургас (сега гара Вл. Павлов) стават престрелки, при които има убити и ранени. С президентски указ е върнато старото му име Средец, считано от 23 януари 1993 г.[3] Селището има статут на град от 6 февруари 1960 г.

За първи път селището е споменато в пътепис през 1595 г. под името Кара бунар, което на турски означава „черен кладенец“. Крепостта Калето се намира на 2 км югозападно от центъра на днешния град Средец. Тя е построена в края на V началото на VI век. Разцветът на крепостта е IX – X век, под името Потамукастел (речна крепост). Крепостта е разрушена през XI век и реконструирана отново през XII век.

По време на османската власт населението постепенно напуска крепостта и се заселва на изток, където се създава селището Кара бунар на мястото на съвременния град Средец. През 1651 г. Евлия Челеби в своите пътеписи говори, че в Кара бунар има керван-сарай (хан) с харем, място за камили и място за 3000 броя добитък. Шведският крал Карл XII през 1713 г. нощува в хана на Кара бунар на път за Цариград. През 1762 г. в село Кара бунар имало 600 къщи [1] и е било сред най-големите села в района.

Поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) учителствал там в периода 1792 – 1793 година. Поради чумна епидемия 1795 – 1796 г. селото запада и остават само 150 къщи. кърджалийските разбойници на Кара Фейзи разграбват и опожаряват цялото селище през 1801 г. След Руско-турската война от 1828 – 1829 г. съгласно подписания Одрински мирен договор над 70 карабунарски семейства се изселват в Бесарабия. През 1858 г. със султански ферман е построена църквата „Всех Святих“ на мястото на стар църковен храм. През 1868 г. Васил Левски преминава през Карабунар.

През Руско-турската война (1877 – 1878 г.) командирът на Иркутския пехотен полк майор Степанов издава заповед на командира на Първа стрелкова рота капитан Тимофеев да се придвижи по линията от Айтос, Русокастро, Дюлево, Средец и оттам за с. Варовник. Последователно, преминавайки през Русокастро, разбиват турските части, които охранявали пътя, идващ от Провадия. На 15 февруари 1878 г. около местността „Еркесията“ се установява Първа стрелкова рота на капитан Тимофеев, провел съдържателна тактическа подготовка и рано сутринта пристигат в Кара бунар, като капитан Тимофеев, за да заблуди турците, изпратил няколко стрелковаци, които започват да стрелят от другата страна на пътя. Турската войска се отправила към стрелците.

Основната руска войска се отправила по ручейчето, идващо от Средецкото тепе, идващо от Белянка. На поляната, която се намира над старата баня, т.е. днешната улица „Любен Каравелов“, са били разположени три оръдия и основната турска войска, защото тя очаквала руснаците да се появят от пътя, идващ от Бургас.

В ръкопашния бой бойците на Първа стрелкова рота начело с капитан Тимофеев за по-малко от пет часа унищожават турските войски. Първо било превзето с атака оръдие, което било страшилище за войниците, но благодарение на устрема на опитните руски войски, активно подкрепяни от жителите на Кара бунар, успяват да укротят смъртоносните му залпове. След този щурм, при небивал ентусиазъм, почти надвечер били превзети другите 2 оръдия.

По заповед на командира Али бей турците се отправили към Странджа планина, за да избегнат тежките поражения. На 16 февруари 1878 г. 93-ти Иркутски полк освобождава селището. След Освобождението Кара бунар става околийски център.

Най-голямата забележителност е археологическия резерват Деултум край село Дебелт.


Крепост се намира в землището на днешното село Дебелт, на 17км югозападно от Бургас. Най-старите доказателства за живот по тези земи датират от късно- бронзовата епоха - XIII-XII в. пр. Хр. „Деултум – Девелт” е следващата дестинация, която ви предлагаме. Това е единственият обект в България със знак "Европейско културно наследство". Резерватът е част от Историческия музей в град Средец.

По време на управлението на император Веспасиан (69-79) тук е била базирана част от римската армия и градът израства и става значим икономически и търговски център под името Деултум. Градът достига своя разцвет по време на управлението на племето Севери (първата половина на III век сл. Хр.) В IV век Деултум е третият по големина град в провинция Хемимонт.

Градът продължава да расте и през следващите векове, когато крепостта е разширена и усилена. Някои от откритите археологически находки са изложени в местния Археологически музей на Дебелт.о преди 600 г. районът на Дебелт е бил пристанище в най-западната част на Бургаския залив. Най-старото запазено име на селището е Довелт от преди 2 4000 г. и на езика на траките означава - "място между две блата".

През I хил. пр. Хр. районът става мощен стопански център за селско стопанство, риболов, металургия, занаяти, търговия... - един от най-богатите градове на провинция Тракия. Сече 150 емисии собствени бронзови монети.

През 812 г. хан Крум превзема крепстта, изселва населението заедно с епископа и заселва прабългари. Градът става важен граничен пункт между България и Византия със 160 км гранично съоръжение и митница, в която близо 200 г. византийските императори са плащали годишен данък на българските владетели. Тук княз Борис-Михаил е посрещнал през 865 г. делегацията от Константинопол, дошла да покръсти българите.....


Мястото, което се свързва с чудодейна сила е манастира край село Голямо Буково -

 "Света Петка" или "Св. Живоприемний източник" заради извора, който блика под църквата, наричан още и Голямобуковски манастир. Той се намира на 4 км източно от село Голямо Буково. Той е построен през 1887 г. и е единственият оцелял до наши дни манастир в района на Странджа. Изграден е върху останки от друг манастир, като се предполага, че тук се е намирал Парорийският манастир на Григорий Синаит и школата на исихастите. Археолочиески проучвания доказват че на същото място в древността е съществувало и друго - езическо светилище.

Съществуващата към момента манастирска църква е построена от майстор Колю Минев от Трявна. В строежа на колоните в базиликата са използвани материали от древното градище при Дебелт. В олтара на храма се намира аязмото Живоприемний източник. В наши дни Голямобуковският манастир е действащ и е обявен за паметник на културата.

Една от най-големите атракции в района на община Средецц са мегалитните долмени "Змейовите къщи",

които са тип светилище, Архиеологически обект и се намират в билзост до село Белеврен. През 2003 година екип от археолози открива край село Белеврен напълно запазен, недокоснат от иманяри десет-метров мегалитен градеж, от който са извадени петнадесет човешки скелета. Своеобразният мавзолей е изграден от идеално пасващи един към друг скални късове.

В България са намерени множество подобни находки (вижте други долмени и светилища), но тази е първата, която се оказва съхранена в автентичния си вид през вековете - градежът и предметите, намерени в погребалната камера, са от времето преди Троянската война. Именно те са помогнали на археолозите да датират с точност находките си - XIII век преди Христа.

Местните хора наричат долмените Змейови къщи. Скалите са обвити с много легенди и чудни истории за крилати великани, които отвличали красиви девойки, самодивски хора и др.

Мегалитите са древни каменни градежи, датиращи от преди хиляди години. Засега няма точен отговор точно кога, и с каква цел са строени като предполеженията са, че това са мeстa за погребение, древни светилища, или че са свързани с летоброенето.

Допреди няколкостотин години долмени като този е имало в цяла Европа и в Северна Африка. До днес са запазени малка част от тях - в нашата страна и в Кавказ. Най - известният от мегалитите по света е този в Стоунхендж, Англия. Много от долмените са били разрушени просто за да бъдат използвани като строителен материал.

24news.bg

 


0.1713 s - Время запросов к БД 523 - Количество запросов к БД 1.0212 s - Время парсинга страницы 1.1925 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш