Созопол е номиниран за дестинация №1 на Европа за 2017 (ВИДЕО и СНИМКИ)

Търговското влияние на Аполония в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство
2016-08-14 17:31:00
Созопол е номиниран за дестинация №1 на Европа за 2017 (ВИДЕО и СНИМКИ)

Созопол е номиниран за най-добра европейска дестинация за 2017 година от организацията European Best Destinations. Това стана ясно по време на церемонията по награждаването на замъка „Влюбен във вятъра“, който през тази година бе класиран на четвърто място сред най-красивите замъци в Европа от същата организация. На събитието присъстваха министърът на туризма Николина Ангелкова, кметът на Созопол Панайот Рейзи и др.

„Подобни атракции, като замъкът в Равадиново, ни помагат да удължим сезона и да предложим повече преживявания на туристите по българското Черноморие“, каза министър Ангелкова. Замъкът „Влюбен във вятъра“ в с. Равадиново, община Созопол, влезе в Топ5 на европейските туристически дестинаци и бе класиран на 4-то място в престижното ранкиране на EBD.

 

Първите три места в класацията се заемат от дворецът Пена в Португалия (първо място), дворецът Алказар в Испания (второ място) и дворецът Нойшванщайн в Германия (трето място). Селекцията е била извършена на два етапа: подбор от жури от 9 професионалисти в сферата на туризма (пътнически агенции, туроператори, журналисти, директори на туристически офиси) и след онлайн гласуване на над 10 000 души от 109 държави.

Номинацията на Созопол за еворпейска дестинация №1 за 2017 г. отново донесе признание и вълнение на кметът Панайот Рейзи и на цялата общинска управа. 

Градът е наследник на гръцката колония Аполония и заедно с Несебър са едни от най-старите български градове. От античността до 17 век Созопол е процъфтяващ търговски център. Той е известен както рибарски и винен център и заема важно място в търговията със зърно от Тракия. От късната античност градът се развива като важен църковен център с множествно средновековни манастири.

Със своето културно-историческо минало, със запазената си архитектура от 18 – 19 век, своите плажове и ежегодните празници на изкуствата Аполония Созопол привлича голям турстически поток. С европейски средства и реализирани проекти кметът Панайот Рейзи отдавна си е поставил за цел да превърне Созопол в целогодишна туристическа дестинация.

Градът е разделен на Стар и Нов град, между които се намира Морската градина. Старият град е разположен на малкия полуостров Скамний, вдаден между Созополския залив и залива Коренята. Скамний е свързан чрез изкуствен насип и вълнолом с остров Свети Кирик, разположен на 250 метра северозападно от Созопол на площ от 80 декара. Северната част на полуострова завършва с нос Скамни, а южната – с нос Харманите. По протежението на залива Коренята до полуостров Буджака се намира най-новата част на града – квартал Харманите. Полуостров Буджака и заливът Каваци бележат южната граница на града.

В акваторията на Созополския залив се намират остров Свети Иван и разположеният до него малък остров Свети Петър.
Най-ранното селище в района възникнало в края на 5 век преди Христа. Първоначално там се заселели рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи, които добивали руда от близкия Медни рид. Селището продължило да се развива и през раннобронзовата епоха, а жителите му търгували с бронзови сплави в Черно и Егейско море. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В края на 2 и началото на 1 хилядолетие преди Христа по югозападния черноморски бряг се заселват траките. Според Херодот района на днешния Созопол е заселен от тракийското племе скирмиади, известни в древността като опитни рудари, те поддържали търговски връзки с целия Егейски свят.

През 620 година преди Христа, изселници от големия гръцки град на малоазийския бряг Милет основават на мястото на тракийското селище гръцка колония с името Антеа. Колонията се разраства и полисът, преименуван по-късно в Аполония, израства като важен търговски и пристанищен център в Черно море. Полисът се намирал в близост до земите на тракийските племена скирмиани и нипсеи, а стратегическото му разположение му позволявало да владее подходите на богатите на суровини Черноморска Тракия и Странджа и да играе посредническа роля в търговията между Атинския морски съюз, полисите в Средиземно море и тракийските племенни съюзи.

Търговското влияние на Аполония в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, сключен през 5 век преди Христа. Полисът поддържа активни връзки с големите центрове на Гърция Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос, Египет и други. От края на 6 век преди Христа Аполония започва да сече собствени монети. Значението на активната търговия по море и корабоплаването обуславя и приемането на котвата като емблема на полиса, сечена и върху монетите.

Конкуренцията със създадена около век по-късно мегарска колония Месемврия, води до създаването на колонията Анхиало. Новата колония, разположена непосредствено южно от Месемврия, имала задължението да пази достъпа до Бургаския залив, чрез който мегарците се опитват да търгуват с траките. Освен стратегическото си значение, Анхиало е богато и на подводни залежи на сол. За активния добив на сол още в Античността сочат промените по морското дъно в залива.

Аполония успява да запази независимостта си и по времето на военните кампании на Филип II Македонски (342-339 година преди Христа) и Александър Македонски (335 година преди Христа). Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното му местоположение не е известно, вероятно е бил на остров Свети Кирик, но в него е имало 12-метрова статуя на Аполон, изработена от атинския скулптор Каламид.

Като начало на археологическите проучвания в района на днешен Созопол се счита 1904 година, когато френски екип под ръководството на френският консул в Пловдив Дегран се насочва към Созопол, където се предполагало, че се намира античният град Аполония Понтика. Един от най-значителните разкопки са проведени между 1946 и 1949 година по ръководството на Иван Венедиков и публикувани в сборника Аполония.

От 2010 година в старата част на града се провеждат мащабни археологически разкопки, които довеждат до откриването и реставрирането на източните и южните крепостни стени, южната крепостна порта, средновековен митнически пункт, керамични и металургични пещи, леярни. През зимата на 2011-2012 година екип български археолози под ръководството на Цоня Дражева и Димитър Недев разкриват при южната крепостна стена една едноапсидна църква, една базилика и древен християнски некропол. В началото на 2012 година френски археолози разкриват в местността Месарите голямо крайградско имение.

24 news.bg


0.1522 s - Время запросов к БД 507 - Количество запросов к БД 1.2439 s - Время парсинга страницы 1.3961 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш