Богдан Кючуков: В "Берси" малка България се нареди до САЩ и СССР (ВИДЕО)

5 октомври за мен е повече от рождената ми дата, призна пред 24news.bg селекционерът 30 години след бронза на волейболистите на световното в Париж
2016-10-08 20:48:00
Богдан Кючуков: В

На 5 октомври се навършиха 30 години от бронзовият медал на националния отбор по волейбол мъже от Световното първенство във Франция 1986 г. В мача за третото място България пребива с 3:0 (16:14, 15:5, 15:8, до 1998 г. геймовете се играеха до 15 точки) Бразилия в зала "Берси" в Париж. БФВ понеже отговаря за софийската филхармония пропусна тази историческа за този спорт дата. "Миналото не може да се върне, бъдещето е важно и ние гледаме напред", отсекли от волейболната централа. И ако Владо Николов има рожден ден, цяла България ще разбере как БФВ е празнувала.

Времето минава и заличава героите, но запазва стореното от тях. След 30 години от препълнената зала "Берси" и победата над Бразилия, 12-те на треньора Богдан Кючуков пръснати са по целия свят и повечето са далеч от волейбола. Точно на 5 октомври, на знаменателната дата от спечелването на бронза на световното във Франция Борислав Кьосев събра момчетата (някои от тях вече са дядовци) и треньора Богдан Кючуков. Не присъстваха всички, но след "контролното" на 5 октомври т. г. до края на месеца ще има истински "мач" на маса. Спомените и емоциите са толкова силни, сякаш спечелихме тези медали вчера, каза в интервю пред 24news.bg  старши треньорът Богдан Кючуков.

- Господин Кючуков, изминаха 30 години от успеха на Световното първенство във Франция, какво помните?
- Всичко, абсолютно всичко помня. Сякаш беше вчера. Тази дата 5 октомври 1986 г. за мен е повече от рожденната ми дата. Лошото е, че за такива моменти няма думи. Изживяването не може да се опише. Трябва само да се почувства. Този успех на националния отбор в купола на препълнената зала "Берси" в Париж и знамето на малка България се издигна заедно с тези на големите сили - САЩ и СССР е знаменателен. Чувствах се безкрайно горд и щастлив.

- В момента волейболът ни е в дупка. Каква е причината, нежеланието на децата, възможностите на родителите или политиката на държавата съответно на БФВ?
- Нито са децата, нито са родителите проблемът. Децата имат интерес и има наплив, защото волейболът от всички колективни спортове в България има най-големите успехи. Родителите също не са виновни, те подкрепят децата си. Оствата другите две - държавата и федерацията, но не мога да кажа кой от двете страни е по-виновен. Наистина волейболът ни не върви надобре. Една от причините е, че хората които разбират от волейбол са елиминирани от федерацията и не ги питат за становище или мнение.

- Федерацията умишлено ли прави това?
- Не мисля. По скоро е от страх, от небрежност, защото показват едно неоправдано високомерие.

- А имаме ли подготвени треньори?
- Има разбира се, треньорите създават много добри играчи и имаме 3 национални гарнитури.

- Тези гарнитури нямат никакъв успех това лято, едната даже се класира на 7-о място на Балканиада?
- Да това е така. Почти всички се провалиха. но е факт, че като потенциал и материал имаме много деца и младежи, но те трябва да се развиват.

- Какво трябва да направи, за да излезе волейболът от дупката, в която изпадна?
- Рибата мирише от главата - БФВ. Викаха ме да помагам. Видях, че не ни съвпадат мненията и разбиранията за развитието на волейбола и се оттеглих. Представяте ли си, че БФВ няма Треньорски съвет. Президента решава, а това е смешно

- Какво искате да кажете на Данчо Лазаров?
- На него нищо не искам да му кажа, защото той не разбира от волейбол. На хората искам да кажа, че българският волейбол има славна история и много успехи. Децата трябва да знаят това и да се стремят да надминат и най-добрите ни играчи.

- За 30-годишнината от спечелването на бронзовите медали в Париж поздравиха ли ви?
- Не никой. От федерацията казали, че не се обръщат назад към миналото, важно било бъдещето. За какво бъдеще говорят - мъжкият национален отбор през 2015 г. беше на 11-ото място от 12 отбора в Световната лига. В тази федерация се мислят за всё и вся.

- Кой ви беше любимия волейболист?
- Никога не съм имал любим волейболист. Всички ми бяха любими. Треньорът не трява да има предпочитания към играчите, към родителите и т. н. Треньорът трябва да изисква. Всеки си имаше своята индивидуалност, но треньорът трябва от всички да извади най-доброто. Аз се постарах и и успях.

- А кой беше най-чепат, инатлив?
- Всеки от тях имаше силен характер и аз исках да изкарам от всички максимума. те имаха качества и бяха страхотни състезатели. И аз успях като рискувах те да ме намразят.

- И как успяхте толкова силни характери да ги обедините и да стигнете до успеха?
- В работата си не се събираме, за да се обичаме. Интересуваха ме резултатите. Целта ми беше да ги извадя от равновесието и рутината, за да могат да дадат всичко от себе си. Видях в един момент че ме намразиха. Но тяхното уважение го усетих след години, когато те също станаха треньори и минаха от другата страна на игрището, вече бяха разбрали какво съм искал от тях и какво съм направил. Тези момчета са велики волейболисти и заслужават уважение и признание от народа. В момента нямаме такъв отбор, а като гледам, скоро няма да имаме.

- Помните ли имената на играчите от Франция 1986 г.?
- Не, мина много време (смее се и започва да ги изрежда) Петко Петков (капитан), Борислав Кьосев, Пламен Христов (разпределител), Димо Тонев, Асен Гълъбинов,Петьо Драгиев, Димитър Божилов, Цветан Флоров, Ивайло Лазаров, Любо Ганев, Николай Димитров и Илиян Казийски (разпределител). Помня всеки мач и точките, и обратите, и смените, и... помня всичко, впреки изминалите 30 години. Емоциите бяха толкова силни, че сякаш беше вчера, бързо минаха толкова много години.

Александра Георгиева, 24news.bg


0.1577 s - Время запросов к БД 496 - Количество запросов к БД 1.0015 s - Время парсинга страницы 1.1592 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш