Йорданка Благоева на 70: Най-голямото ми богатство са децата и петимата внуци (ВИДЕО)

Разочарована съм, защото държавниците не мислят държавнически, призна пред 24news.bg именитата спортистка
2017-01-19 14:02:35
Йорданка Благоева на 70: Най-голямото ми богатство са децата и петимата внуци (ВИДЕО)

Една именита българка - Йорданка Благоева навършва днес 70 години. Тя е първата българка поставила световен рекорд на висок скок и изобщо първата българка с рекорд в атлетиката. Благоева е рродена на 19 януари 1947 г. в село Горно Церовене, Монтанско. Отдала е цялата си енергия и усилия на спорта. В кариерата си има два олимпийски медала - сребърен и бронзов, световен рекорд и десетки титли. Тя е носител на много награди и отличия, сред които орден „Народна република България“  I степен (1972), Медал за принос към световната лека атлетика (1987), „Златен почетен знак“ на БОК, почетен гражданин на Монтана и София, почетен знак на президента и МВР. Йорданка Благоева е и човекът, който спечели още стотици медали за България като председател на Съюза по аеробика. За 70-те си години тя не прави равносметки. Радва се на семейството си и казва, че най-голямото и богатство са децата и петимата внуци - Дона, Слав, Борис, Филип и Лора. Ето какво сподели юбилярката в интервю пред 24news.bg.

- Госпожо Благоева, какво не успяхте да свършите в спорта за толкова години?

- Специално в леката атлетика и спортната аеробика каквото съм си поставила за цел съм ги постигнала. Може би това, което ми беше голямата мечта да направим една база за нашите треньори. Аз бях намерила място в Берковица, в една от запустелите почивни станции да се оборудва за сектор за висок скок, за треньори за състезатели. Да се направи една школа да се работи, но за това са необходими милиони, разбира се да бъдат подсигурени треньори, семействата им, състезатели, това е така една неосъществена мечта. Дано някой друг след мен да я осъществи, защото България е доказала, че децата имат талант да скачат висок скок - плеяда спортисти и мъже и жени. Може би единствено това не успях да направя.

- Да разбирам ли, че това е мечтата, която имате в момента?

- Тази мечта много отдавна я имам и много пъти съм я споделяля, но казах, че за това нещо трябва много сериозна организация и много пари. Затова остава като неосъществена мечта и пожеланията някой друг да я осъществи.

- А каква е личната ви мечта?

- Личната ми мечта е да давам любов, сега към семейството, към съпруга, децата, внуците, природата, цветята и моята градина, и най-вече малко повече емоции в личен план.

- Това означава ли, че всички ангажименти, които имате до момента като обществени, спортни и политически ще се оттеглите?

- Единствено като заместник-председател на БОК оставям. Може би повечето хора знаят, че 2020 година ми изтичаше мандата като председател на Съюза по аеробика, но реших, че 70 години е една хубава възраст и 26 години отдадени на този нов спорт за България. Достатъчно възпитани и добре поготвени деца имам, Димитрина Къндева от Пловдив пое поста и аз се оттеглих.

- Как се чувства една шампионка, световна рекордьорка и олимпийска медалистка на 70 години?

- Чувствам се прекрасно. Мога да споделя, че всеки ден благодаря на съдбата затова че ми е дала възможност да се реализирам в живота. Като спортист с два олимпийски медала, световни рекорди, с образование, да защитя дисертация в Москва и да стана доктор на педадгогическите науки. Но  най-голлямото ми богатство и удовлетворение е, че във всички тези напрегнати години родих две деца - сина ми Благой и дъщеря ми Илияна и най-вече, че са прекрасни деца и че от тях имам пет внука, само преди няколко дни, на 7 януари се роди петото внуче - Лора. Не знам да има по-голямо богатство от това.

- Има ли нещо, което сте пропуснала?

- Не знам. През годините съм си поставяла цели, които съм си ги преследвала и съм се опитвала да ги осъществявам. Може би, защото много хора е имало около мен и то положителни, добър екип и всичко съм осъществявала. Поне това, което съм искала и съм се захващала сериозно е направено.

- Сънувате ли, че скачате или тренирате?

- Не мога да кажа, че сънувам да тренирам да скачам. Много често сънувам различни сънища, но не изпитвам носталгия по отминалите години на състеззателка, ако това ме питате. Защото след мен има плеяда от скачачки и аз бях много щастлива миналата година с медала на Мирела Демирева от Рио де Жанейро. Това са неща, които ме връщат в най-хубавите ми години и аз съм благодарна на всички тези момичета, че поддържат темпото и пътя, който прокарах. Те го следват все повече и отиват нагоре - тези 209 см, които поне досега са недостижими?

- Била ли сте обвързана с политиката или по-скоро си симпатизант?

- Да. В квартала, в който живея в последните години с Цветан Цветанов бяхме съседи и получих покана от него и станах съучредител на ГЕРБ. Но много бързо разбрах, че политиката не е за мен. Там съвсем други интереси се гонят, съвсем други комбинации се правят. Оглавявах комисията за спорта, но видях, че това което мечтая да го направя, ако стана ръководител няма да мога да го реализирам, защото прекалено много са комбинациите. Лично аз отидох при Цветан Цветанов преди първите избори през 2009 г. и му казах, че не мога да поема тази отговорност, след като не мога да осъществя това, което желая. Той беше много шокиран, защото по принцип всеки се бори за власт, а аз я отказах. Но не съжалявам. Повече децата не ми разрешиха да влизам във всичката тази пошлост, която съществува и това очерняне. Феърплеят, което е нещо много характерно за спорта за съжаление в политиката липсва. Повечето казват, че това било нормално, въпреки че аз не го приемам като нещо нормално.

- Защо?

- Не мога да го приема, защото не може да се казва с този няма да се коалираме, а с този може. Значи тях не ги интересува дали тази коалиция ще помогне на България и в името на страната да се направи. Интересува ги дали те ще бъдат избрани или не. Много страдам напоследък.  Не може някъде да се случва нещо, на магистралата например и премиерът на България да е там. Това означава, че те не са си подбрали кадри. Когато имаш добър екип и хора, които си поставил на определени постове твоята работа не е да бъдеш там. Става ми мъчно. Например кмета на София Йорданка Фандкова, много я обичам, но не мога да се съглася, че в нощта на големия сняг, тя требва да не спи, за да бъде рано сутринта по улиците. За какво има заместник-кметове и екип. Всеки трябва да си носи отговорността.

- Имала ли сте предложение за политически пост?

- Оглавявах комисията за спорта и всички, които заемахме тези постове трябваше да станат министри. Трябваше да оглавя и мажоритарния вот в Монтана, но ми поискаха една сума. Взех си документите и им казах: довиждане!

- Това само спортист може да го направи и то с достойнство, защото знае как се печели.

- Да обаче в политиката не е така!

- Кой е най-щастливия, най-паметен момент в живота!

- Оооо, тук не мога да отговоря еднозначно, защото те са толкова много хубавите моменти и слаба Богу, че съм ги имала. Те са много повече от всичко останало. Това са рекордите, олимпийските медали, раждането на децата, внуците. Те са толкова хубави и много. И не мога да кажа ето този е най-щастливия. До себе си имам един прекрасен човек - Валентин и между нас има някаква симбиоза, не можем един без друг. Аз съм толкова благодарна, защото аз съм много емоционална, той като Лъв е много търпелив. И слава Богу, че не се е налогало да бъде ядосан през тези над 30 години. Надявам така да продължим в бъдеще.

- Какво е голямото ти разочарование?

- Не знам, но хората, които ме познават знаят моето отношение към България, нашата Родина, нека не звучи шаблонно. Господ ни е дал толкова хубава страна и реки, и земя, и море и каквото поискаме. Държаниците не гледат държавнически, може би това е голямото ми разочарование. Защото аз искам в тази страна да живеят моите деца, моите внуци, всички българи да не се скитат. Вярно, че светът се глобализира, но да се чувстват у дома си. Това го изживявам, признавам си. Всеки път си казвам няма да се вълнувам повече, но не мога. Искам в България да е хубаво и да се чувствам комфортно.

- Никога ли сте мислили да живеете в чужбина?

- Не, въпреки че съм имала предложения - от Италия още от атлетиката , а после с аеробика от арабските страни, с едни огромни заплати, но това са неща, които никога не са ме блазнили. Аз не мога да си представя, ако не мога да получавам енергията от моето родно село - Горно Церовене (Монтанско). Хората, които толкова много ме обичат и аз също ги обичам , без това не мога да живея, признавам си!

Александра Георгиева, 24news.bg


0.1274 s - Время запросов к БД 523 - Количество запросов к БД 0.7583 s - Время парсинга страницы 0.8857 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш