Любомир Христов: Банките изсмукват жизнените сокове на дребния бизнес и домакинствата

Дупките на балансите в Западна Европа бяха запълнени с публични средства, в България от кредитополучатели, коментира финансистът
2016-08-16 16:44:00
Любомир Христов: Банките изсмукват жизнените сокове на дребния бизнес и домакинствата

Любомир Христов Христов е председател на Управителния съвет на Институт на дипломираните финансови консултанти. Завършил е УНСС. Последователно става асистент, ст. асистент и главен асистент. В началото на 90-те години е главен икономист и член на УС на БНБ, а от 1995 до 2000 г. е съветник на изпълнителния директор на Световната банка. Бил е ръководител на отдел в "Дженеръл Дайнамикс Информационни Технологии".От 2007 до 2008 година Христов е изпълнителен директор в Централен депозитар АД.

От 2008 до 2011 година е член в експертна група по финансово образование, Европейска комисия, Брюксел, а от 2011 г. е член на Консултативна група на заинтересованите в Европейски банков регулатор, Лондон. След приключилите стрес тестове на българските банки експерти и банкери като папагали повтаряха: Банковата ни система е стабилна. И какво от това, след като никой не обясни, защо при такава бетонирана стабилност все още има кредитополучатели, чийто кредити едностранно са с вдигнати лихви. Единствено Любомир Христов коментира колко безсмислени са били стрес тестовете и разкрива некоретното отношение на българските банки към кредитополучателите, малкия и средния бизнес. В обширно интервю пред телевизия Bloomber финансистът говори за липсата на реална законова регулация за поведението на банките и че проверката е била стрес за клиентите, а не за банките.

- Какво е вашето наблюдение, вашата преценка за стрес тестовете (СТ) след положителната оценка на гуверньора на БНБ Димитър Радев?

- Стрес тестовете са безпрецедентно упражнение в 130-годишнината на БНБ. В същото време трябва да се знае, какво представлява това упражнение по оценка на качеството на активити. Нито повече, нито по-малко то показва платежоспособността на банковата система като цяло и на банките поотделно. Дали в момента или при евентуални възможни и невероятни икономически шокове у нас, банките ще останат платежоспособни?. Отговорът на този въпрос е "да", на ниво банкова система и на ниво отделни банки. Но кого интересува този резултат? Първо акционерите на банките, второ държателите на дългове, необезпечени дългове и трето - няколко хиляди депозанти с депозити над гарантирания минимум от 196 000 лв. Това упражнение и резултатите от него по никакъв начин не засягат обикновенните вложители.

- Финансовият министър Владислав Горанов също се развълнува, защото изтегли заем, за да има буфери. Какво не ни казват стрес тестовете за активите?

- Ако можем да вярваме на резултатите, които засягат всички нас като данъкоплатци, министърът на финансите реагира бързо с основното, което засяга всеки един данъкоплатец, а то е, че според оценката на БНБ в следващите три години няма да се използват публични средства за подкрепа на банки. Парите, които са взети назаем ще се насочат за погасяване на външния дълг, каза Горанов. За мен основното, което чух са две новини - добри. Първата е, че няма новина, защото аз не научих нищо от тези стрес тестове. И втората новина е, че няма изненади.

- Хърсев казва, че е скъпо и ненужно упражнение?

- Не съм го чул Хърсев, но средните резултати са средни, защото има банки, които са над и под. Банките, които не са на нивото на средните вече са направили предложения и планове да се коригират - ПИБ и Инвестбанк. Какво цитираме, списъка на т. нар. гнилите ябълки, които американският посланик в София преди 11 години, през 2005 г. изпраща в държавния департамент. Тоест на нас ни бяха необходими 11 години, 10 млн. лв и 900 експерти, за да разберат това, което външно на САЩ знаят от 11 години. 

- Стрес тестовете се въвеждат първо в САЩ?

- И единствено там са успешни!

- Защо тестовете, които провежда Европейската централа не са толкова ефективни и какво още трябва да проверява БНБ, за да има още по-пълна картина?

- Въпросът с практиките и на регулаторните органи, не са във вакуум, а в една обществена среда, развити капиталови пазари и развити институции. В САЩ могат да си позволят и моя опит показва, че са много сериозни в това отношение. Американците по принцип, дори като катастрофират гледат да се убият. Надзорниците, регулаторните органи в по-малко развитите страни, независимо дали е България или Мексико са винаги ограничени политически и финансово. Защото когато кажете, че в една банка или в банковата система има проблем, ти трябва веднага да можеш да извадиш парите и да го запушиш този проблем. Затова в САЩ първите СТ, които бяха нпаравени, решиха въпроса, имаше доверие сложиха се парите и въпросът приключи. Европа е по-сложна работа. Нямам никакво съмнение, още повече, че аз съм бил в консултативна група към Европейския банков орган още от самото му създаване 2011 - 2013 година и нямам никакво съмнение в компетентността, високата квалификация и прочие на хората, които извършват СТ. Но там въпросите са политическите ограничения. Могат да се извършат СТ, могат да дадат резултата, но не могат да извадят парите, парите ги вадят страните членки.

- Какво показва графиката, която показвате?

- Графика съм взел от Файнешъл таймс. Става дума за процента на лошите кредити в кредитните портфейли на банковите системи в няколко страни. Там горе стърчат с половината пари необслужвани кредити Гърция и Кипър, а по-надолу следват Португалия, Италия, Ирландия, България, а след това е Румъния. Тук е едно място, където изпреварваме съседите. Българската банкова система има по-голям процент лоши кредити отколкото Румъния. Тази графика е важна, за да можем да преценим резултатите. Дотук всички коментари, които аз съм чел и които слушам е да повторим това, което е казал управителят на БНБ.Сега въпросът е можем ли да вярваме на тези СТ на БНБ, които са безпрецедентни, те са сложни.

Моето заклюение е следното: Нямам никакви причини да не вярваме на резултатите публикувани от БНБ, защото УС на БНБ е избран от българските народни представители, а те са облечени с нашето доверие, на избирателите. Тоест няма причина да не вярваме. От друга страна нямаме никакво основание да вярваме. Имаме основание да вярваме на нещо, само, ако можем да го пипнем, ако можем да го проверим. И ето тук СТ проведени в България или по-скоро формата, в която се обябявяват резултатите се различава от това, което направи Европейският банков орган в края на юли т. г. , третите поред СТ в Европа. А това, което всъщност направи Европейският банков орган беше да публикува по 16 000 числа - показатели, за всяка една банка от 51 подложени на СТ поотделно. Именно, за да могат инвеститорите, защото казахме, че СТ са главно важни за акционерите, да могат сами да повторят упражнението за банката, която ги интересува. БНБ това нещо не го прави, така че ние не можем да знаем.

- Можем ли да направим сравнение между резултатите, които направи ЕЦБ и тези, които сега БНБ представя?

- Формално погледнато да, но ако се върнем към графиката с лошите кредити. Как така в Ирландия, която знаем, че трябваше да получи помощ от европеския данъкоплатец, за да стабилизира банковата система, там необслужваните лошите кредити са горе долу същите като в България. А в България както чуваме капиталовата адеквватност надвишава в пъти минималните изисквания. Аз не казвам, че този резултат не е верен, но хората трябва да знаят какво е обяснението. Обяснението е много просто.Аз също така казах, че СТ всъщност не е показател или някаква изненада, защото българската банкова система както и други банкови система бяха подложени на практика под съвсем реален стрес, през 2008, 2009, 2010 г. И ние знаем, че как реагират банките. Ето взимам Ирландия и България. Две, малки хубави страни в двата края на Европа. И в двете страни са били раздавани например до 2008 г. ипотечни кредити в евро с плаваща лихва. Плаващата лихва се определя с Юрибор плюс надбавка. В Ирландия е била практиката Юрибор плюс 90 базисни точки, а у нас плюс 300, 400, но това са количествени подробности. Какво се случва когато след 2008 година Юрибора катастрофира, спада от 4 - 5 %, на 0. Ирландските банки спазват договорите и техните кредитополучатели получавт под 1% лихва. Какво се случва в България? Нашите банки едностранно, произволно в нарушение на кредитните договори, които сами са съставили повишават лихвите. Тоест на стрес в България са поставени не банките, а техните кредитополучатели. Ако проблемите в дупките на балансите в Запазна Европа бяха запълнени с публични средства, в България бяха запълнени със средства на кредитополучатели, тоест на част от данъкоплатците. По този начин българската банкова система действа като спирачка, като пясък в колелата на икономиката. С това се обяснява, от една страна високата капиталова адекватност. Всички тези провизии са резултат на практика на неправомерни извличания на средства от малкия бизнес и от домакинствата, които те не дължат. Това, което казах аз и още двама души преди 5 години, днес се вижда в съдебни решения на съдилищата в София, във Варна, в Русе, в Търговище. Ето това е, че на стрес са подложени кредитополучателите у нас, а не банките. Затова й казах, преди г-н Радев да обяви резултатите от СТ, че българската банкова система никога не е била по стабилна отколкото е сега.

- Имаше критики, че нямало информация на взаимносвързани лица, когато става дума за отпускане на кредити. Явно тази информация ще остане недостъпна?

- Ето вижте, значи ние се правим на европейци. Логиката каква е? Имаш шок върху икономиката, въображаем, възможен, но не невероятен, имаш шок в икономиката, който се състои в рецесия, дефлация спадане на цените на жилищата. Там логиката каква е? Естествено, че част от кредитополучателите, дълговете, кредити, които са раздавали банките няма да бъдат обслужвани. От там, тук се къса връзката, ако не бъдат обслужвани заемите, ще спаднат печалбите на банките. Вероятно, ще бъде подяден капиталът, защото капиталът е първия буфер срещу загуби. Е, да ама тук се къса връзка. Нито една година българската банкова система не е отчела загуба. Отчела е намаление на печалбата. Ето затова казвам, че тя изсмуква соковете, жизнените сокове на дребния бизнес, на средния бизнес, на който може, на домакинствата. И затова България се влачи с такива ниски темпове на растеж. Имаме едно загубено десетилетие от 2008 г. до 2018 г.

- Сега обаче има много прогнози, че ще има промяна при лихвите след СТ?

- То промяна може да има, но тук искам да отправя крайния отговорен за това състояние в България. Във всяка цивилизована европейска страна регулирането и надзора на банките се състои от две различни дейности. Едната е потенциален или наздор за финансовото благосъстояние или благоразумно поведение на банките, това което е отговорност на БНБ. И другият клон на регулирането е наздор на търговското поведение в бизнеса. Сега се сещам за една друга разлика между СТ в България и в Европа - търговското поведение в бизнеса, да не бъдат мамени клиентите. У нас този надзор в областта на банковия сектор абсолютно липсва, законодателно липсва.Той не е ангажимент на БНБ, няма никакъв орган, които да е ангажиран с това. Ако някой ми възрази ще обясня, че това не е КЗП, тя е с извадени зъби, въпреки че се опитва сега, трябва да признаем на това ръководство, че за първи път са заведени три колективни иска срещу три банки. Ще видим как ще се развият, но това за първи път става. Така че това е, което липсва в България и затова на всякъде другаде банките обслужват клиентите, а у нас клиентите обслужват банките. Разликата със СТ в Европа тези последните, които завършиха през юли, е следната: В неблагоприятни сценарий, който в Европа се е разглеждал, банките - 51, са отделили или са направили оценка за 78 млрд. евро, които те в неблагоприятния сценарий биха платили като глоби именно за нарушение на правилата за търговско поведение. У нас такова перо няма. Никой, никога няма да събере и не е събирал у нас, защото не е глобявал банките. И в този смисъл културата, която господства у нас в банките е изразена така, аз искам да цитирам един мениджър, средно ниво, в клон на голяма банка в Пловдив: Знаем, че не е редно, но знаем, че може!

24news.bg


0.2597 s - Время запросов к БД 557 - Количество запросов к БД 1.1637 s - Время парсинга страницы 1.4234 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш