За българската прокуратура и обичайното прокурорско право

Един от основните въпроси, които стоят пред всеки Главен Прокурор е неговото отношение към Системата. Той ли ще овладее системата или тя него?
2016-12-28 14:12:29
За българската прокуратура и обичайното прокурорско право

През периода 2013-2016г имах дело с ПроКредит Банк, което съм спечелил. Тъй като банката използва неистински документи се наложи да подам и редица сигнали в прокуратурата, банков надзор, БОРКОР, ДАНС и т.н. Притежавам добре подреден архив на кореспонденцията ми. Успях по законен начин да се сдобия и с документи на прокуратурата, банката,БНБ и МВР. 

За сайта 24 news.bg Петко Добрев предостави своя анализ за практиката на обичайното прокурорско право.

Днес прокуратурата е повече от актуална тема. Отново се говори за препоръките на прокурори от ЕС. Отново се тълкуват по различен начин констатациите на проверяващите. Аз реших да пиша не за европейските проверки, а за обичайното прокурорско право в България. Защо?

През 2012г банка заведе търговско дело срещу мен. Бях поръчител по кредит. През 2016 г  банката загуби повдигнатия от нея спор. Но през този период - 2012- 2016г., подадох много на брой сигнали до прокуратурата за евентуални престъпления, извършени от служители на банката. Сигналите ми бяха свързани с използване на неистински документи, въвеждане в заблуждение с цел измама и т.н.

Разбира се не бях наивник. Знаех, че, все пак, става въпрос за банка и нейните интереси, но не знаех, че в България се прилага обичайно прокурорско право.

Звучи странно – през 2016г.  обичайно право и то прилагано от прокуратурата, призвана да опази законността в държавата ни. Почти като в средновековието. Но…, какво да се прави, все пак живеем в България. Дойде време обаче  да се говори за обичайното прокурорско право. Аз ще го направя в поредица от статии и специална книга. И най-важното, за всеки свой извод ще се позовавам на документи. Обичайното прокурорско право не се прилага от всички прокурори, но е факт.

Оказва се, че обичайното прокурорско право е обществен феномен, който има благодатна почва за развитие в България.

Какво представлява обичайното прокурорско право?

Това е комплексен подход в дейността на прокурорите, породен от необходимостта за запазване интегритета на системата от вътрешни и външни „неблагоприятни“ въздействия, който подход се превръща в правило за поведение поради своята неизбежна повтаряемост. Една от външните характеристики на подхода, който се противопоставя на всеки гражданин, попаднал във връзка с прокуратурата е решаването на проблемите по “убеждение“, което „убеждение“ се отстоява като единствен критерий за истина. Процесът, предхождащ формирането на „убеждението“  има   два варианта:

Първият е т.н. предварителна проверка. Предварителната проверка се оказва, че не попада в нито един нормативен регламент. Тя е извън полето на НПК. Тя е равнозначна само и единствено на нерегулиран (обичаен) процес във формиране на „убеждението“.

„Убеждението“ е движещата сила при обичайното прокурорско право, а не стремежът да се разкрие обективната истина. Ако прокурорът е „убеден“ той просто дори  няма да извърши предварителна проверка по подаден сигнал за извършено престъпление. Ако все пак благоволи да бъде извършена предварителна проверка, то той има практически властта да определи предварително резултата от нея. И няма сила, която да е в състояние да промени този първоначален негов извод. Дори и да има крещящи доказателства за извършено престъпление, наблюдаващият прокурор съгласно обичайното прокурорско право може да отбележи:

„Не се налага и възлагането на допълнителна проверка по случая, с оглед на направеното искане, тъй като изясняването на наведените факти и обстоятелства не биха променили крайния извод на наблюдаващия прокурор“.

Дори и обективната истина да се различава с крайния извод на наблюдаващия прокурор, то това е без значение съгласно обичайното прокурорско право. Така поне го заявяват прокурорите…..

Нещо повече, оказва се, че ако предварително определеният резултат по дадена преписка е право на първоинстанционния прокурор, то и горестоящият прокурор си има свой оригинален подход. Той дори бих казал е иновационен. Например окръжен  прокурор се оказа, че може да се произнесе по жалба срещу постановление на районен прокурор, преди да тя е подадена. Оригинално е … Ти подаваш жалба на 02-02-2015г, а той прокурорът се е произнесъл с постановление на 27-01-2015г. И тук не става въпрос за технически грешки, а за реални действия.  И  за на никой от следващите  по-висшестоящи прокурори това да не е смущаващ факт.

С други думи обичайното прокурорско право чрез „убеждението“ на прокурорите формира един предварително определен извод. Нормално е при това развитие на нещата, този извод да се различава от обективната истина.

При предварителната проверка  наблюдаващият прокурор и проверяващият служител на МВР сами си създават представа за доказателства. Тази представа зависи единствено и само от тяхното „убеждение“. Така например неистинските документи се определят като технически грешки. Приобщават се фотокопия на специално създадени за нуждата на проверката документи, разбира се, че те нямат заверка вярно с оригинала, нямат дати, нямат номера, дори може да нямат и подписи на директор. Ако това бъде забелязано от потърпевшия, то съответно се дава възможност на „създателят“ на тези документи да поправи допуснатите в бързината  „техническите грешки“.  Защо е възможно това? Основната сила на „убедения“ прокурор се крие в правото му да не позволява документи от преписката да се предоставят под формата на фотокопия на подалия сигнала за извършено престъпление. Защото ако такива фотокопия бъдат официално предоставени  на лицето, което е подало сигнала, то най-малкото те могат да попаднат в медиите.

Вторият вариант е аварийно приключване на досъдебно производство. Това е ситуация, при която поради „слаб контрол“ се е стигнало до образуване на досъдебно  производство. При този вариант просто се суспендира НПК. И отново меродавно става „убеждението“.

За да приключи „правилно“ предварителната проверка или досъдебното  производство е необходимо наблюдаващият прокурор, служител на МВР и следовател да мислят „правилно“. И когато е необходимо, то те мислят „правилно“, т.е. тяхното „убеждение“ е едно и също. Случва се подалият сигнала за извършено престъпление да се усъмни в това правилно мислене. Случва се дори и той да подаде сигнал за извършено престъпление от проверяващият служител на МВР. Но, това не е проблем за мислещите „правилно“ в екип. Просто единствено и само наблюдаващият прокурор преценява дали трябва да се проверява сигнала за престъпление от служителя на МВР. Но тъй като той е част от екипа, то съответно наблюдаващият прокурор дори и проверка няма да направи. Просто ей така, той се възползва от обичайното прокурорско право. Ако иска ще ти отговори, че прокуратурата  няма компетенции да се произнася по изготвени експертизи  и техните заключения. Няма значение, че става въпрос за престъпление… Могат да посочат, че нищо не може да ги накара да се съмняват в професионализма  на експертите на МВР.  Дори и те да са взели просто една експертиза, да са сменили само имената и така да са я приложили по друго досъдебно производство. Просто ей така… С други думи при обичайното прокурорско право прокурорите дори не четат документите в преписката, а само ги отбелязват.  Например при досъдебно производство експерт от МВР може да получи задача да изготви експертиза във връзка с подпис положен от лицето ЙГЖ. Тази експертиза обаче трябва да съответства на „убеждението“ на наблюдаващия прокурор. За тази цел той изнамира подходяща експертиза, която е за подпис на лицето НМН. И просто сменя имената…. Четири  години прокурори от всички инстанции ще използват тази „убедителна“ експертиза и ще отказват образуване на досъдебно производство по различни преписки. Докато се стигне до неочакван резултат. „Скромната“  банка ще реши да използва за пореден път неистинския документ в ново търговско дело. И …. този път съдбата ще им изневери. В резултат на назначената съдебна експертиза се доказва, че подписът не е на лицето ЙГЖ. Със свое Определение Съдът приема експертизата, обявява документа за неистински, изключва го от доказателствата по делото … и изпраща делото в Прокуратурата. И сега по този казус трябва да се произнасят същите прокурори, които са се възползвали от обичайното прокурорско право….

Обичайното прокурорско право е привлекателно. Възможностите на тези, които го прилагат са на практика безгранични. Така например на прокурорите може да не им прави впечатление, че банков директор отказва многократно да получи призовки, да даде показания, да даде сравнителен материал от подписа си. И то, когато става въпрос за неистински документ, който би трябвало да е подписан от него.

Обичайното прокурорско право дава възможност на прокурори и служители на МВР безброй пъти да не изпълняват дадени указания от горестоящ прокурор.

Както самите прокурори пишат, те могат  да работят с твърде общи мотиви, лишени от индивидуални съображения и изводи по преписка. Така наблюдаващият прокурор има правото да прави правилен извод, макар и обстоятелствената част на постановлението му да не е особено детайлно аргументирана.

Когато наблюдаващият прокурор откровено е излъгал в свое постановление, горестоящият  прокурор наименува тази лъжа като неистина. И толкова….

Според прокурорите, привърженици на обичайното прокурорско право излиза, че и времето е в техните ръце. Астрономическият календар те могат да го изключат като фактор. Те си имат свой календар, прокурорски. Например прокурори могат да разглеждат в дадена преписка протоколи издадени от банка с дата 30.08.2000г. Защо трябва да им прави впечатление, че същата банка започва работа в България едва през 2001г? Да не говорим, че преписката, касае протокол свързан с банков кредит получен през 2008г.

Обичайното прокурорско право позволява прокурорите само да маркират, а не да проверяват и анализират факти. Какво от това, че става въпрос за лица без представителна власт и правомощия, които подписват банкови документи?

Обичайното прокурорско право дава възможност на прокурорите от ВКП да отговарят просто с писма на жалби срещу постановления на апелативна прокуратура. Защо трябва да се занимават с досадните за тях постановления.

Обичайното прокурорско право дава възможност при сезиране на Главния Прокурор във връзка с чл.126 от Конституцията на Р.България и чл.46 ал4 от НКП, проверката да се замести от писмо подписано от прокурор, който трябва да бъде предмет на поисканата проверката. Друг е въпросът дали този тип жалби стигат до своя адресат – Главния Прокурор. Лично аз мисля, че системата на обичайното  прокурорско право е успяла да изгради мощен филтър на информацията, която трябва да достига до Главния Прокурор.

Защо може да съществува обичайното прокурорско право?

Съществува поради всесилието на прокуратурата. Съществува и поради липсата на възможност за контрол върху дейността на прокурорите.

Един от основните въпроси, които стоят пред всеки  Главен Прокурор е неговото отношение към Системата. Той ли ще овладее системата или тя него? За съжаление мисля, че Системата овладява Главния Прокурор. Системата го вкарва в ненужни за Главния Прокурор конфликти и скандали, но същевременно полезни за Системата. Така  Системата задава дневния ред на Главния Прокурор. В този случай изобщо не е от значение какви са неговите намерения – добри или лоши. Той на практика не може да има време да променя Системата. Следователно не може да се надяваме, че Системата ще позволи на Главния Прокурор  да се справи с обичайното прокурорско право. Обществото трябва да помогне на Главния Прокурор.

Къде е изходът в борбата с обичайното прокурорско право? Изходът е в публичността. Няма друго ефективно оръжие освен публичността. Публичност,  публичност,  публичност … до безкрай. 

Специално за 24news: Петко Добрев - историк


0.3362 s - Время запросов к БД 523 - Количество запросов к БД 1.0168 s - Время парсинга страницы 1.3530 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш