Отбелязваме 140 години от рождението на Пейо Яворов: Две хубави очи, с душата на дете...

Годишнината ще бъде отбелязана с тържество и научна конференция в Големия салон на БАН днес и утре
2018-01-13 11:02:00
Отбелязваме 140 години от рождението на Пейо Яворов: Две хубави очи, с душата на дете...

Сто и четиридесетгодишнината от рождението на Пейо Яворов ще бъде отбелязана с тържество и научна конференция в Големия салон на БАН днес и утре, съобщават от Националния литературен музей, съорганизатор с Института за литература при БАН.

Във фоайето на Централната сграда на БАН ще бъде представена и изложбата на Националния литературен музей "Път, на който не съзирам края. . . ". Откриването е в 10.30 часа.

Академично слово "Яворовото преминаване през света" ще произнесе проф. Михаил Неделчев. Приветствени слова ще имат Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей, и доц. Елка Трайкова, директор на Института за литература при БАН.

След официалното откриване на честването ще бъдат връчени наградите от Националния ученически конкурс за есе "Душата ми е пленница. . . ", в който са участвали над сто младежи от цялата страна.

Двудневната научна конференция за годишнината от рождението на Яворов е днес и утре в Централната сграда на БАН и в Института за литература с участието на изследователи от авторитетни научни и учебни звена у нас - Националния литературен музей, Института за литература, Софийския университет "Св. Климент Охридски", НБУ, Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", Югозападния университет "Неофит Рилски", Русенския университет "Ангел Кънчев", НАТФИЗ и други.

Докладите ще представят нови литературнокритически и литературноисторически прочити на Яворови лирически и драматургични творби, ще разгледат публицистичната му дейност, ще се спрат върху участието на поета в македоно-одринското освободително движение и Балканската война, върху Яворовите места на памет - къщи-музеи и паметници, посочват организаторите.

Началото

Младежките му години по нищо не предполагат, че той ще остане в българската историография като един от най-гениалните поети на страната. От 1897 година до 1900 той работи като телеграфопощенец, което налага и често да сменя местожителството си. Междувременно младият Пейо поддържа контакт с Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като за една година дори редактира и нейния вестник. Това му помага да навлезе още по-сериозни в структурите на организацията и през 1902 година влиза за първи път в Македония – като четник в четата на Михаил Чанков. Впоследствие е арестуван и се завръща в България, където започва да редактира различни издания, свързани с дейността на ВМРО. Сближава се с Яне Сандански и Гоце Делчев, като дори става и пръв биограф на последния.

Фактът, че Пейо Яворов не само е член на ВМРО, а и се занимава с поддръжката на повечето й книжни издания не остава незабелязан и доктор Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков го канят да стране сътрудник и редактор на издаваното от тях списание “Мисъл”. По това време това издание е най-престижното литературно списание и самото участие на младия революционер в него свидетелства за огромния му талант. Именно по това време той получава и артистичния си псевдоним Яворов. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга „Мисъл“ и се превръща в неделима част от него, е поемата „Калиопа“. През 1901 година издава и първата си стихосбирка “Стихотворения”.

Пейо Яворов на няколко пъти пътува в чужбина, където започва усилено да чете модерна френска поезия. Влюбва се в Мина Тодорова, която обаче заболява от туберкулоза и почива по време на едно от пътуванията на Яворов във Франция. Погребана е в Париж, а смъртта й оказва сериозно влияния върху Яворовата литература. Тя се превръща в еталон за символистична поезия, пропита с дълбок скептицизъм и опитваща се да даде отговори на някои от вечните въпроси. Втората му стихосбирка “Безсъници” окончателно изгражда образа на Яворов на един от най-талантливите български поети.

Въпреки че творчеството му става все по-популярно, в душата на Пейо Яворов не угасва и революционната тръпка. Когато започва Балканската война той се записва като доброволец и ръководи чета в Македония, за което е награден с ”Кръст за храброст”.

След края на войната, Пейо Яворов се влюбва в дъщерята на Петко Каравелов – Лора Каравелова. Любовта им е изпепеляваща и страстна, а в крайна сметка се оказва и фатална за поета. Въпреки че двамата се венчават през 1912 година, щастието по-често отстъпва място на съмнението и в края на 1913 година Лора Каравелова се самоубива. Пейо Яворов не успява да се пребори с мъката и скоро след това и той прави опит за самоубийство, който обаче се оказва неуспешен и вместо да сложи край на живота на поета, куршумът го ослепява. Следва позорен процес, обвиняващ Яворов в това, че той е убил жена си, което напълно сломява духа на поета. На 29 октомври 1914 година Пейо Яворов взима голяма доза отрова и се застрелва, с което слага край на живота си.

Публикуваме три стихотворения от майстора на любовната лирика:

ОБИЧАМ ТЕ

Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.

Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.

Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...

************

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

************

ЩЕ БЪДЕШ В БЯЛО

Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло...
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна - искам мир.

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.

И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.


0.2675 s - Время запросов к БД 557 - Количество запросов к БД 1.3832 s - Время парсинга страницы 1.6507 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш