Чарлс Буковски: Накъдето и да отива тълпата – ти тръгни в обратната посока

На 9 март 1994 година Хенри Чарлз Буковски, който не обичаше много този свят, се пресели в по-добрия. Хемингуей казва за него – „Или ще го обикнеш, или ще го намразиш"
2018-03-09 12:15:00
Чарлс Буковски: Накъдето и да отива тълпата – ти тръгни в обратната посока

Той никога не е живял според правилата. Пил е повече, отколкото се полага, спал е с повече жени, отколкото се смята за приемливо, и е живял не по начина, на който ни учат. Той е писал не за това, за което е приятно да четеш, а за безрадостната действителност, която ни обкръжава. Той е Чарлс Буковски – "лауреатът на американския долнопробен живот", както е наричан от сп. Time. 

Хемингуей казва за него – „Или ще го обикнеш, или ще го намразиш".

Не в Америка обаче той намира най-големите си почитатели, а в Европа – континентът, чиито гени и чувствителност носи. Френските писатели Жан Жене и Жан-Пол Сартр го смятат за "най-добрия поет в Америка". Докато е още жив, той става най-четеният в превод американски писател в света, като само в Германия биват продадени 2.2 милиона от книгите му.

През септември 1987 година, няколко месеца преди излизането по екраните на драмата Barfly с Мики Рурк и Фей Дънауей по сценарий на Буковски, той е посетен от американския актьор, поет и активист Шон Пен за един едновременно личен, приятелски, философски и светски разговор, предназначен за статия в сп. Interview. По това време той е на 57 години и е написал 32 книги с поезия, 5 сборника с разкази и 4 романа. Сред най-известни му творби са "Любовта е куче от ада", "Любовни истории на обикновената лудост", "Поща", "Жени", "Гореща музика", "Всичко на масата", "На юг от никъде".
Тази статия не е изцяло базирана на казаното от Буковски в разговора му с Шон Пен.

Ето и селекция от негови размисли, изказани в интервюта или просто написани в книгите му:

„Свободната душа се среща рядко, но го знаеш, когато човекът срещу теб притежава такава – основно защото се чувстваш приятно, много приятно, когато си близо до него."

„Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо."

„Геният се крие в това да успееш да предадеш една философска мисъл по прост начин или дори да предадеш една проста мисъл по още по-прост начин."

„Писането никога не е работило за мен. Така е откакто се помня: нагласям радиото на някоя класическа станция, паля цигара, отварям бутилката. Пишещата машина върши останалото. Всичко, което аз трябваше да сторя, беше да стоя там. Целият този процес ми помогна да продължа, когато животът, сам по себе си, не ми даваше нищо добро, когато животът, само по себе си, беше филм на ужасите. Винаги е била пишещата машина тази, която ме успокоява, която разговаря с мен, която ме развлича, която ми спасява задника. В крайна сметка, пиша, за да спася задника си, за да спася задника си от лудницата, от стреса и от себе си."

„Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение."

„Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха."

„Точо това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо."

„По-добре е да правиш и най-скучните неща със стил, вместо да се занимаваш с интересни неща без стил."

„Ето кога разбираш, че си остарял — когато седиш и се питаш, къде отиде всичко."

„Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията гласуваш първо и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване."

„Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват."

„Периодично сменям магазините, от които си купувам алкохол, защото в един момент продавачите запомнят навиците ти, ходиш ли там всеки ден и всяка нощ, а покупките ти са в огромни количества. Усещам, че се чудят как така все още не съм умрял и това ме кара да се чувствам некомфортно. Всъщност подобна мисъл може въобще да не е минавала през главите им, но човек става параноичен, когато през 300 дни от годината се буди с махмурлук."

„Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа."

„Добрият писател знае кога да не пише."

„Спрях да търся Мечтаното момиче и започнах да се оглеждам за някоя, която поне не е пълен кошмар."

„Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат."

„Болката е странна. Котка убива птичка, кола катастрофира, пожар... Болката се задава, БАМ, и ето я, стои до теб. Истинска е. И за всеки, който наблюдава, изглеждаш глупаво. Сякаш изведнъж си се превърнал в идиот. Няма лек за това освен ако не познаваш някого, който те разбира и знае как да помогне."

„Франкли, бях ужасен от живота, от това, което е необходимо човек да извършва – да яде, да спи, да се облича. Затова останах в леглото и пих. Когато си пиян, светът навън все още съществува, но за един момент поне не те е стиснал за гърлото."

„Проблемът беше, че трябва да избираш между едно зло и друго, но без значение кое си избрал, те ще изцедят още малко от теб и така, докато не остане нищо."

„Големият проблем на този свят е, че умните хора винаги са пълни със съмнения."

„Бях привикнал към най-лошите неща: харесваше ми да пия, бях мързелив, не вярвах в Господ, политици, идеи, идеали. Бях посредата на нищото, нещо като не-съществуване и го приех. Не го правех, за да заинтересувам някого. Не исках да съм интересен, беше прекалено изтощително. Това, което всъщност исках, беше единствено уютно и скрито местенце, на което да живея и да бъда оставен насаме."

„Любовта не трябва да се случва по команда, нито пък вярата да се изразява в няколко сентенции. Аз съм своя господ. Ние сме тук, за да променим влиянието на църквата, на държавата, както и на образователната ни система. Ние сме тук, за да пием бира. Ние сме тук, за да спрем войната. Ние сме тук, за да се смеем на лудостта си и за да живеем животите си толкова добре, че дори Смъртта да потръпне, когато ни прибира при себе си."

„Адвокати, доктори, зъболекари, всички те печелят пари. Писателите? Писателите гладуват. Писателите се самоубиват. Писателите полудяват."

„Страшна е не самата смърт, а начинът, по който хората живеят преди нея."

„Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински."

24news.bg


0.2448 s - Время запросов к БД 557 - Количество запросов к БД 1.3319 s - Время парсинга страницы 1.5767 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш