Джоузеф Конрад: Може би това е животът… една мечта и един страх

Избрани цитати от автора-пътешественик, който е роден на днешната дата преди 160 години
2017-12-03 10:30:00
Джоузеф Конрад: Може би това е животът… една мечта и един страх

„От всичко, коетои съм прочел, нищо не ми е дало повече от книгите на Конрад“ – думите са на Ърнест Хемингуей. Подобни думи са изрекли и Томас Елиът, Марсел Пруст, Сартр, Греъм Грийн. Освен от таланта му на разказвач, те са възхитени от способността на един чужденец да подчини чуждия език, придавайки му /по думите на Пол Валери/ неочаквана оригиналност на изказа.

Истинското име на Джоузеф Конрад е Йозеф Конрад Корженьовски. Роден е в Бердичев, днешна Украйна, в семейството на поляци, на 3-ти декември 1857 г. Баща му е поет и преводач на английска и френска литература, активен участник в полското движение за независимост против Русия и затова няколко пъти изселван в Сибир. Майката е потомка на знатен род. Тя цял живот следва съпруга си и умира от туберкулоза в изгнание, когато Джоузеф е на 7 г. Бащата и синът се преместват в Краков, но само след година Корженьовски-старши умира, също от туберкулоза. Грижата за 12-годишното момче поема чичото. Йозеф се записва в Краковската гимназия, а после заминава за Марсилия, за да стане моряк. Първите си пътешествия прави с френския търговски флот. Животът му между плаванията е доста бурен-участва в контрабандна доставка на оръжия, пръска пари. По това време се появяват първите признаци на депресия, които ще го следват до края на дните му. Когато е на 31 години, Конрад е прострелян – една от версиите е самоубийство.

Повратна точка в живота на Джоузеф Конрад е службата му на един английски кораб – това е съдобносната му среща с английската земя и английския език. Следващите 16 години във флота го извеждат на капитанския пост. През това време английският става езикът на неговото гениално творчество. През 1886 г. той става британски поданик, сменя името си и пише първия си разказ „Черният щурман“. Пътува много – Австралия, Борнео, из Индийския океан, до Южна Америка. От пътуването му до Конго се ражда романът „Сърцето на мрака“, който е в основата н филмовия хит на Копола „Апокалипсис сега“. Когато е на 34 г. , Конрад се прощава с морския живот и се посвещава на книгите. Чичо му му е оставил наследство от 100 хиляди днешни британски лири. Много скоро издава два романа – „Лудостта на Олмайер“ и „Изгнаникът на островите“. Жени се за 17 години по-младата Джеси Джордж. Заминават да живеят в Ашфорд, раждат им се две деца – Борис и Джон. Междувременно романът му „Лорд Джим“ излиза в продължение на 13 месеца като подлистник на вестник. В съавторство с младия писател Форд издава книгите „Наследници“, „Романс“ и „Природата на престъплението“. За 20-те години творчество, които му предстоят, Конрад издава повече от 20 книги, сред които „Тайният агент“ и „С очите на Запада“.

Джоузеф Конрад има много почитатели, но и немалко критици, които го обвиняват в многословност и липса на динамичност на разказа. Някои си позволявали за му правят бележки за езика. Като дете Йозеф говори родния полски и задължителните по това време френски и руски. Да пише на английски за него не е било никак лесно – това той сам признава в спомените си. Но впоследствие го овладява до съвършенство, като подбира изумително точни словосъчетания, рядко прибягвайки до метафори. Още в началото на творческия си път той формулира целта си : „Със силата на писаното слово да накара читателя да чуе, да почувства и най-вече да види“.

През 1917 г. Джоузеф конрад пише „Прагът на зрелостта“ – роман за първото си капитанско плаване, и заедно с това – предговор към първото издание на събраните си съчинения. Последните години от живота на писателя са белязани от тежко заболяване. През 1923 г. той отказва да приеме титлата „лорд“; преди това е отхвърлил и петте предложения за титлата „почетен доктор“. Умира от разрив на сърцето на 3 август 1924 г. Погребан е в Кентърбъри. На надгробната му плоча името му е изписано с цели три грешки.

Представяме ви цитати от автора, който е роден на днешната дата преди 160 години:

„Авторът пише само половината от книгата; другата половина се пише от читателя“.

„Клюките са това, което никой не твърди, че харесва, но всеки им се наслаждава“.

„Ако човек не вярва в успеха, той има малък житейски опит“.

„Може би това е животът… една мечта и един страх“.

„Всяка една нация е известна на света преди всичко със своите пороци“.

„Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение“.

„Да си жена е трудно най-вече затова, защото се налага да си имаш работа предимно с мъже“.

„Да изясни пътя пред себе си е целта на всяко човешко същество в нашето мрачно и бурно съществуване“.

„Не обичам да работя – никой не обича – но ми харесва това, което може да се намери в работата – шансът да намеря себе си“.

„Вярата в свръхестествено зло не е необходима – самите хора са способни на всевъзможни злини“.

„За човека трябва да се съди както по неговите приятели, така и по неговите врагове“.

„Думите, както знаем, са големите врагове на реалността“.

„Артист е човекът на действието, независимо дали той създава личност, открива способ за нещо или намира изход от заплетена ситуация“.

„Морето никога не е било приятелски настроено към човека. В най-добрия случай е било съучастник на неговата неуморност“.

„Бог е за мъжете, а религията — за жените“.

24news.bg


0.1716 s - Время запросов к БД 532 - Количество запросов к БД 1.3188 s - Время парсинга страницы 1.4904 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш