Габриел Гарсия Маркес : Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш

Изминаха 4 години от смъртта на литературния титан, научил ни да казваме онова, което чувстваме
2018-04-17 11:15:00
Габриел Гарсия Маркес : Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш

Литературният титан, майсторът на магическия реализъм, научил ни да казваме онова, което чувстваме, но да правим това, което мислим, си отиде на 17 април 2014-а, като ни остави необятното си творчество, самотата на Макондо и ни запозна с Флорентино Ариса и вдъхновяващото му половинвековно очакване на любовта. „Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда.“

С това прочуто изречение започва романът „Сто години самота“. Но освен да стои сред най-великите литературни начала, то ни кара и да се запитаме – не си ли спомняме и ние ненадейно за Маркес много, много години след като сме потъвали в световете на въображението му, далеч след като сме погълнали поредната му история?

Роден на 6 март 1927-а и отишъл си oт този свят - 87 години по-късно, Габриел Гарсия Маркес остави след себе си близо 20 книги и промени милиони животи – така както самият той поема по пътя си, след като на младини му попада „Метаморфозата“ на Франц Кафка. За нея сам споделя:

„Така и не можах да заспя с предишното си спокойствие. „Метаморфозата“ определи нова посока за живота ми с първото си изречение, което днес е сред най-великите сентенции в световната литература: „Една заран Грегор Замза се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в огромно насекомо“.

Осъзнах, че не е необходимо да демонстрираш факти – достатъчно е авторът да напише нещо, за да е то истина, без друго доказателство освен силата на таланта му и авторитета на гласа му. Това беше Шехерезада – отново – но не в нейния свят, където всичко е възможно, а в друг, непоправим свят, където всичко вече е загубено. Когато завърших четенето на „Метаморфозата“, почувствах непреодолим копнеж да живея в тоя извънземен рай“. По думите на Дейвис, Гарсия Маркес имал навика да оставя подарък на всеки репортер, с когото се срещне – „нещо оригинално, така че да не си идат със същите вехтории“. За Дейвис това означавало напълно да приеме алтерегото си. След разговора с Маркес, той ѝ надписал екземпляр от „Сто години самота“: „На Вики… с целувка. От Габо“.

В памет на големия писател ще ви припомним някои от най-известните му и вдъхновяващи цитати:

"Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, щях докрай да оползотворя това време.”

***

Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.”

***

Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти.”

***

„Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.”

***

„Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти.”

***

„Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.”

***

„Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си.”

***

„На малкото дете бих подарил крила, но бих го оставил само да се научи да лети.”

***

„Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш.”

***

„Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.”

***

„В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят.”

***

„Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш, само бъди предпазлив.”

***

„Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват неочаквано.”

***

„Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.”

***

„Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.”

***

„Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.”

***

„Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.”

***

„На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!”

***

„Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...”

***

„Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.”

24news.bg

 

 


0.2627 s - Время запросов к БД 557 - Количество запросов к БД 1.0966 s - Время парсинга страницы 1.3593 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш