Преди 100 години: Къпането като ритуал, който се чака цяла седмица

На 13 май централната минерална баня в София навършва 104 години
2017-05-13 16:19:00
Преди 100 години: Къпането като ритуал, който се чака цяла седмица

Култът към водата в Софийската котловина съществува още от римско време заради многобройните термални извори, които определят местоположението на града. Ако не бяха изворите, градът би се развил по течението на река Искър, отчитат жителите на младата столица.

На днешната дата през 1913 г. врати отваря емблематичната Централна минерална баня в София.

През 1906 г. започва изграждането на нова модерна постройка, предназначена за баня, в центъра на столицата, за оползотворяването на горещия термален извор на града. Сградата е завършена през 1912 г., а година по-късно е открита за посещение. Автор на идейния проект е австрийският архитект Ф. Грюнангер и забележителния български архитект Петко Момчилов, като работният проект е дело само на Момчилов. За времето на своето изграждане сградата е обзаведена с най-съвременни и висококачествени съоръжения и апаратури. През 1914 г. в северното крило е открит физико-лечебен институт с пет водолечебни отделения. Сградата е ценна високохудожествена и архитектурна недвижима културна ценност от национално значение. В нейното външно оформление хармонично се съчетават различни архитектурни стилове и тенденции, характерни за първото десетилетие на 20 век в България, както и влияния от средновековното строително българско изкуство.За да се оползотвори капацитетът на горещия термален извор с дебит 20 л в секунда и температура около 48 градуса и за задоволяване на нарасналите хигиенни потребности на гражданите, през 1888 г. Столична община обявява  международен конкурс за проект на Централна градска баня.

Първата награда е присъдена на арх. Емил фон Фьорстер, а втората на арх. Т. Хюнервадел и П. Кубо. В продължение на десет години местната управа не успява да реализира отличения проект, след което се отказва от него и обявява втори конкурс. Този път е одобрена идеята на архитектите Петър Момчилов и  Йордан Миланов, чиито имена са свързани още с преустройството на Черната джамия в църквата “Св. Седмочисленици”, с проектирането на Синодалната палата, на сградата на  Нотариата и редица частни домове в столицата. За да се построи сградата на Централната минерална баня, общината тегли няколко поредни заема. Първият е от Държавното съкровище. След това


Лондонската банка отпуска 10 млн. лв. за построяване на банята


През 1906 г. следва нов заем за 35 млн. лв., сключен между Берлинска банка и Българската генерална банка. Същата година започва строежът на банята, който продължава 7 години. Надзорът е поверен на известния австрийски арх. Фридрих Грюнангер.  Художественото изпълнение е в ръцете на прославените майстори на четката проф. Хараламби Тачев (автор и на софийския герб) и проф. Стефан Иванов, чиито имена свързваме и с изографисването на част от фреските в храм-паметника “Св. Александър Невски”. При построяването на Централната баня за пръв път у нас се използват железобетонни конструкции. Неоромантичният є стил няма аналог в България, тъй като в уникалната постройка са съчетани модерните западни архитектурни тенденции с влияния от средновековното българско строителство. Майоликовата украса, каменните пластики, геометричните и растителните мотиви, фризовете, разноцветните керамични плочки придават неповторим вид на фасадата. От двете страни на главния є вход строителите са поставили керамичните изображения на Аполон - медикус, и на богинята Тюхе - покровителката на градовете. 

 

На 1 май 1913 г. банята е официално открита. През 1914 г. в северното є крило отваря врати център с пет водолечебни отделения. 
Бомбардировките над София през 1944 г. засягат точно това крило, но общината скоро го възстановява и банята продължава да изпълнява функциите си. Години наред Централната софийска баня е най-притегателното място за всички софиянци - заради лечебната си минерална вода,

плицикането в басейните, сладката приказка, която можеш да обмениш с приятели на чаша боза или кафе след освежителните процедури... Къпането е истински ритуал, който се чака цяла седмица. В края на 80-те години софиянци казват “сбогом” на  тази идилия, тъй като общината затваря банята. Презумпцията е, че гражданите на столицата нямат вече необходимост от общински бани - културата на населението е пораснала дотолкова, че всеки би трябвало да се къпе ежедневно, при това в собствената си баня. Както казва арх. Стоян Янев по-късно, банята е  “бреме за общината”. 

Повече от 10 г. сградата не се стопанисва и става свърталище на бездомници и наркомани. През 1997 г. Столична община предприема действия и изпълнява нова покривна конструкция с цел физическото запазване на обекта.

През 1998 г. е взето решение сградата на Централна минерална баня да се адаптира за музей на София. Столичният общински съвет предоставя част от бившата сграда на Общинска минерална баня за настаняване на Софийския исторически музей. Същата година е проведен национален конкурс за проект за „Адаптация на общинска минерална баня за Музей на София с активно присъствие на минерална вода”,  спечелен от колектив с ръководител арх.Станислав Константинов.

 Проектът е разработен в три етапа. През есента на 2004 г. по проект „Красива България” е проведен конкурс за избор на изпълнител за частична реализация на I-ви етап от музейната част за одобрения проект. Три години по-късно Столичният общински съвет приема ново решение, с което за сметка на одобрения втори етап от музейната част се предвижда да се изгради СПА център и в последния вариант за музейната част остават помещенията по западната и южната фасади на сградата и централното фоайе, с разгъната площ на четирите нива приблизително 7400 м². Към музейната част се добавят и два(от общо четири) от вътрешните дворове, които са от двете страни на Централното фоайе.

С финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейския фонд за регионално развитие се извърши реконструкция на част от Централната минерална баня, с което е осигурена възможност за реализацията на постоянна експозиция на Музея за история на София, разположена в 11 зали с обща експозиционна площ 3783 м², включително зала за временна изложба и учебен музей. Изградени са реставрационни ателиета и фондохранилища, административно-управленска част, приемна част и туристически информационен център.При промяна функцията на сградата са изградени нови инсталации по части ВиК, Електро, ОВ и климатизация. Изградена е и нова геотермална централа за нуждите на музея, с цел да се използва потенциала на минералната вода. За намаляване на експлоатационните разходи е изпълнено алтернативно решение за топлозахранване на обекта чрез индиректно използване на геотермалната вода, при което след като премине през ОВ инсталациите, температурата на минералната вода се намалява с 3-4 градуса, но се запазват питейните й качества и може отново да бъде използвана за водоналиване или за други нужди.

24news.bg


0.2077 s - Время запросов к БД 523 - Количество запросов к БД 1.1993 s - Время парсинга страницы 1.4070 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш