"Разстрел и след разстрела червей...". Кой уби Вапцаров?

Поетът е един от 62-мата подведени под отговорност по делото срещу членовете и сътрудниците на ЦК на Партията и Военната организация
2017-07-23 16:56:10

Поетът - моряк продължава да бъде за българите онази икона, която се съизмерва само с колоси като Христо Ботев. Не намалява стремежът да се откриват и научават още нови неща за него. Но документи от онова време обаче продължават да са "арестувани". Или изчезнали. Днес например може да се прочете само една от пледоариите на адвокатите на антифашистите. А се знае, че защитниците са били 39. Какво са говорили останалите остава в тайна. Крие се нещо. Може би и това е причина истини и легенди да следват името на поета.

За политиците нещата са еднозначни. Стари и нови се опитаха да го качат на предизборните си каручки. Един литератор пък реши да го разстреля отново. Куршумите му дори не одраскаха безспорния му образ. Днес Никола Вапцаров продължава да е единственият българин, носител на международната награда за мир. Получи я неговата майка Елена на 2 декември 1953 г. Малка подробност е, че за това престижно отличие големият ни поет е бил предложен от други държави, а не и от родината си. Чрез преводачка полякиня стиховете му стигат до легендарната Апасионария - Долорес Ибарури. Тя се влюбила в испанския му цикъл и внесла предложение за наградата. То получило завидна подкрепа от авторитети като Пабло Неруда и Жолио Кюри. Днес Никола Вапцаров може да се чете на 72 езика. На него са кръстени 90 училища у нас и десетки просветни дружества по света.

Една от най-противоречивите легенди се отнася до отношенията на поета с неговия баща. Йонко Вапцаров е роден в Банско, завършил шести клас, добро образование за времето си. На 16-годишна възраст е секретар на първия революционен комитет, създаден от Гоце Делчев в Банско, осъден е на 101 г. за революционна дейност и освободен от затвора по времето на Хуриета. През Балканската война участва в опълчението като войвода на голяма чета от около 100 души, тогава получава и чин подофицер. Спасява ранения цар Фердинанд, като четири километра го носи на гръб. Така се слага началото на голямото им приятелство. От този момент къщата на Вапцаров неведнъж приютява монарха.

Сребърни сервизи и скъпи подаръци напомнят за времето на шумните гуляи и веселби там. Сред гостите са поетесата Елисавета Багряна, художникът Константин Щъркелов, високопоставени личности. Това не пречи и днес да се говори, че Йонко е терорист, убиец, главорез. Че не е обръщал никакво внимание на сина си, насила го направил моряк, докато младежът е искал да следва литература. Изоставен от "безразличния" си баща, малкият Никола попада под влиянието на д-р Борис Майлер, "руски агент", подвизаващ се в Банско и дори в къщата на Вапцарови. На 12 години той го прави "болшевик", твърдят някои "изследователи".

Според племенника Вапцаров в тези твърдения има доста неистини. Моят дядо Йонко, казва той, не може да бъде главорез, защото по онова време ВМРО, където той е бил активист, е военна организация и решенията кой да бъде убит са вземани само от Ванче Михайлов и Тодор Александров. Йонко е нямал право и власт да стреля по своя воля, дори да се произнася по този въпрос. Според Никола Вапцаров неговият чичо се е вдъхновявал от баща си. За сина той е бил войводата, приятелят на Яворов и Гоце Делчев, освободителят на Банско и град Кавала от турците заедно с Чернопеев, Яворов и Чаков. Нещо повече чирпанлията Пейо Крачолов в своите "Хайдушки копнения" разказва как Йонко Вапцаров го е спасил в една битка.

Името на войводата обаче е заличено още в първите години на соца. Причината е достатъчно основателна за тогавашната пропаганда: Не може близък приятел на монарха да бъде баща на поет антифашист. Освен това недопустимо е в къщата на главорез и царедворец да се роди син комунист и герой.

Никола Вапцаров не подлага под съмнение факта, че неговият чичо бил предаден от свои. Началото трябва да се търси през 1939 година, когато Рузвелт, Чърчил и Сталин одобряват план, който предвижда създаването на групи за съпротива срещу фашизма на Балканите. Държавите от антихитлеристката коалиция започват да пращат купища пари. Те летят със самолети от Кайро и Алжир и "кацат" по нашите земи. В Сърбия планът заработва. Формират се мощни партизански отряди. У нас обаче това не се случва. Къде са парите? Въпросът е отправен от Сталин и от Чърчил към нашите. Какво става в България?

Отговорът от Москва е да изпратят две групи: парашутистите и на подводничарите. Предварително предадени, те са обречени на гибел. Но все пак добре е да се види, че и в България нещо става. Процесът срещу Вапцаров и неговите другари под номер 585/1942 е част от тази акция. Те се подведени по Закона за защита на държавата. 99 на сто от членовете там предвиждат смърт.

Вапцаров, на базата на на материалите по делото, твърди, че в основата е Павел Шатев. Именно той носи в аптеката на Александър Междуречки куфар с около 2 млн. лева в долари, драхми, радиостанция. Преди това обаче видният конспиратор разказва в полицията, че е взел въпросния куфар от съветското посолство. Всъщност парите са от Англия. За агента Гешев обаче и неговата стратегия за арестуване на подривната група е по-добре да се знае, че парите са дошли от Москва. Шатев остава в концлагер, а банкнотите са белязани. От аптеката те са изпратени за съхранение при Младен Исаев в Съюза на българските писатели. Междувременно Цвятко Радойнов е установил, че по линия на Москва няма загубена пратка, но поради липса на организационни пари решава да ги използва. Така те минават и през дома на Вапцаров, за да стигнат в крайна сметка до Цвятко Радойнов. Поетът сигурно не ги е и погледнал, но вече става участник в диверсия. А затова разстрелват. Според родственика на поета всичко дотук е скалъпено от полицията, подпомогната от предатели. Дейността на Вапцаров като антифашист и технически сътрудник на Цвятко Радойнов се е заключавала в това да осигурява нелегални квартири, да пише доклади по международното положение, да пренася позиви. Той никога не е участвал в терористични акции.

Никой не е вярвал, че ще го убият

Некомпетентно, непълно, неточно и банално е онова, което от години се пише по повод смъртната присъда на Никола Вапцаров по дело 585/42 на Софийския военнополеви съд.

Лансират се лишени от професионализъм приумици за съдебни грешки, груби процесуални нарушения, несъбрани доказателства, лишаване от право на обжалване, незабавно изпълнение на присъдата, дори и незаконно разглеждане делото от военнополеви съд...

„Светът – както учеше старият добър Шерлок Холмс, - е пълен с очевидни неща, които никой не забелязва”. В нашия случай до ден днешен никой не видя основна причина за присъдата: ония.

БЕЗУМНИ ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ КЪМ ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВАТА,

по параграфите на които дори момиченца от детската градина можеха да бъдат подвеждани към текстове, предвиждащи смъртно наказание.

 Истинските убийци на Вапцаров са творците  на тия Драконовски закони, на които би завидял дори сатрапът Драконт, първият законодател на Атинската република – седем века преди Христа – определял смърт дори за кражба на плодове и за които Плутарх свидетелства, че са писани с кръв. Освен предвиждане смъртно наказание за почти всяко деяние, измененията и допълненията премахват съдебния следовател от процеса, налага явяване на подсъдимите само с показанията, дадени в полицията и безапелационното им приемане от съдиите независимо от начина, по който са били добити (разбирай – изтръгнати), подсъдимите се лишават от правото да се откажат пред съда от показанията си в полицията, протоколите се водят по късата процедура – не всичко се отразява в тях. Политическите процеси (а те всички са такива) се предават на компетенцията на военните съдилища, присъдите са окончателни и не подлежат на одобрение от държавния глава. 

Министърът на вътрешните работи по онова време Петър Габровски е инициаторът на Драконовските мерки. Понеже предложението му не е било издържани технически, за да оправи работата се заема министърът на правосъдието Васил Митаков. Опитен юрист, повече от четвърт век в правото, бивш следовател, касационен съдия – знаел е какво твори. На заседание на Министерския съвет от 1 септември 1941 г. законопроектът е приет. По-късно отделни министри (като Димитър Кушев) ще шикалкавят. Но пред Народния съд Митаков е категоричен: „В Министерския съвет няма оставане на особено мнение. Който не е съгласен – напуска, подава си оставката!”. На 6 септември 1941 г. измененията и допълненията не само са гласуван еуфорично в Народното събрание, но към тях са направени още по-утежняващи положението санкции. 

Поетът е един от 62-мата подведени под отговорност по делото срещу членовете и сътрудниците на ЦК на Партията и Военната организация. Не издържа сериозен анализ приетата версия за провала на ЦК в резултат на агент-провокатори в редовете на Партията. Наистина 1942 г. е звездната година за политическата полиция на Царство България. 223 са провалите през нея в системата на БРП, както тогава се нарича партията на българските комунисти. 4238 са арестуваните активисти, 3298 са осъдените, 96 са екзекутираните. Теоретик на системата на чистките изобщо е Андрей Жданов. Чистката, твърди той, е базата на победоносния поход на  Партията. Георги Димитров ще надмине учителя си. Още от 1925 г. той води перманентни чистки в партията на българските комунисти. В учебниците по история се пише за някаква митична борба с лявото сектантство. И никъде не е дадена формулировка на съдържанието на този термин. Но работата е ясна – битка с ония, които се сражават с несправедливостите, произтичащи от характера на тоталитарната система, ония, които разобличават лицемерието и фалша.

Ръководствата на всички тоталитарни партии в света по неписан закон прощават пороците, дори партийното безбожие, но вземат главите на ония, които смъкват маската му. Димитров е освен това и майстор на чистки с чужди ръце. Дори в наше време битува измишльотината, че бил защитавал българските политемигранти от репресиите на Гулаг. Стараел се е да не оставя документи за двуличието си. Но тук-там се намират и такива. В молба от 29 септември 1938 г., например, той пише за необходимост от „ускорена проверка чрез апарата на другаря Ежов на хора, които се предвиждат за ръководни места... „ – знаем какви проверки може да прави апаратът на другаря Ежов.

През 1936 г. Димитров разработва истинска месомелачка за старите идейни и неконтролируеми инициативни кадри на задграничните комунистически партии, чиято дума в Коминтерна се чува. Те са изпращани в Интернационалните бригади в Испания на истинска Голгота – унищожавани са, ако не на фронта, то от специални агенти на НКВД за вътрешен терор. Този позор в историята на международното пролетарско движение си има издайнически факт: когато месомелачката приключва, Сталин необяснимо защо изгубва интерес към Испанската република. Този натрупан безценен опит Димитров ще използва през 1942 г. за разправа с политическите си противници, оцелели след безброй сметки за разчистване, които той води с тях 16 – 17 години. Още от 1925 г. той открито е наречен от ръководството на партията  в България и емигранти в Одеса предател и престъпник. Иска се партиен съд за „братоубийството през септември 1923 г. и позорното падение през 1925”, когато според здравите сили в Партията „БКП стига до политически банкрут”. След десетилетия фалшифициране на историята на БКП днес дори специалистите не са наясно с героичната борба, която водят честни и предани на делото на Димитър Благоев самоотвержени бойци като Петър Искров, Илия Василев (Бойко), Георги Ламбрев (Росен), Иван Павлов (Енчо), Иван Ганчев и други... Те открито  тръбят, че няма по-страшен враг за комунизма от Сталино-Коларово-Димитровската фракция (в. „Освобождение”, бр.17, 1932 г.), че мястото на сегашната БРП – безгръбначна работническа партия – е на бунището (в.„Освобождение”, бл.3, 1932 г.), че Сталин е антимарксист, че СССР е държавата на Червения

Империализъм, че Хитлер и Мусолини, Сталин и Димитров са една и съща идеология. 30 години преди Пражката пролет Гаврил Карев ражда термина „Социализъм с човешко лице”. Не е случайно, че по време на Лайпцигския процес точно партията на българските комунисти не подкрепя Димитров. Голям зор вижда последният, но в крайна сметка изпраща лека-полека почти всички свои противници из Мъртвите сибирски полета. През 1942 г. обаче все още се намират такива и в Москва, и в София. Войната с Германия му дава шанс за

Три паметника в Скопие

Днес в Скопие има три паметника на Никола Вапцаров. Според неговия племенник, който е обиколил целия свят, те съвсем не са кич, както се твърди, а скулптури на добро ниво. Съседите ни дават мило и драго да пришият в своята история и поета антифашист. В центъра на Скопие има и книжарница "Никола Вапцаров". Там са всички книги, издадени от поета. На македонски. Продавачките казват, че той е техен. Роден е наблизо, в село Банско. В интерес на истината на 40 км от Скопие има такова. Жалка картина на настоящата майка България! Проблемът е заради БСП да не допуснем да намразим и Вапцаров. 

24news.bg

 

 


0.1661 s - Время запросов к БД 496 - Количество запросов к БД 1.1436 s - Время парсинга страницы 1.3097 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш