Иван Вазов: От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Днес в града започва поредица от възспоменателни събития по повод 142-рата годишнина от въстанието
2018-05-13 11:15:00
Иван Вазов: От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Баташкото клане е една от най-кървавите страници в освободителното движение на българите. При потушаването на Априлското въстание по различни оценки в града са избити между 1 400 и 5 000 жители на Батак. В Батак днес няма семейство, в което да не се разказват страховити истории за саможертвата на предците им. Днес в града започва поредица от възспоменателни събития по повод  142-рата годишнина от въстанието.

Възпоминания от Батак

Иван Вазов

(разказ от едно дете)

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? 
Хе, там зад горите... много е далече, 
нямам татко, майка: ази съм сирак, 
и треперя малко, зима дойде вече. 
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: 
помня го клането и страшното време. 
Бяхме девет братя, а останах сам. 
Ако ти разкажа, страх ще те съземе. 

Като ги изклаха, чичо, аз видях... 
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника; 
а пък ази плачех, па ме беше страх. 
Само бачо Пеню с голям глас извика... 
И издъхна бачо... А един хайдук 
баба ми закла я под вехтата стряха 
и кръвта потече из наший капчук... 
А ази бях малък и мен не заклаха. 

Татко ми излезе из къщи тогаз 
с брадвата в ръцете и нещо продума... 
Но те бяха много: пушнаха завчас 
и той падна възнак, уби го куршума. 
А мама изскочи, откъде; не знам, 
и над татка фана да вика, да плаче... 
Но нея скълцаха с един нож голям, 
затова съм, чичо, аз сега сираче. 

А бе много страшно там да бъдеш ти. 
Не знам що не щяха и мен да заколат: 
но плевнята пламна и взе да пращи, 
и страшно мучеха кравата и волът. 
Тогава побягнах плачешком навън. 
Но после, когато страшното замина - 
казаха, че в оня големи огън 
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина. 

И черквата наша, чичо, изгоря, 
и школото пламна, и девойки двесте 
станаха на въглен - някой ги запря... 
Та и много още дяца и невести 
А кака и леля, и други жени 
мъчиха ги два дни, та па ги затриха. 
Още слушам, чичо, как пискат они! 
и детенца много на маждрак набиха. 

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? 
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. 
Той пари с котела сбираше за тях; 
но поп Трендафила с гвоздеи коваха! 
И уж беше страшно, пък не бе ме страх, 
аз треперех само, но не плачех веки. 
Мен и други дяца отведоха с тях 
и гъжви съдрани увиха на всеки. 

Във помашко село, не знам кое бе, 
мене ме запряха нейде под земята. 
Аз из дупка гледах синьото небе 
и всеки ден плачех за мама, за тата. 
По-добре умирвах, но не ставах турка! 
Като ни пуснаха, пак в Батак живях... 
Подир две години посрещнахме Гурка! 

Тогаз лошо време и за тях наста: 
клахме ги и ние, както те ни клаха; 
но нашето село, чичо, запустя, 
и татко, и мама веки не станаха. 
Ти, чичо, не си чул заради Батак? 
А аз съм оттамо... много е далече... 
Два дни тук гладувам, щото съм сирак, 
и треперя малко: зима дойде вече. 

Пловдив, 1881

Това стихотворение на Вазов не се изучава вече в българското училище. С помощта на чужди фондации беше издадена книга, която ни убеждава, че не е имало никакво Баташко клане.
А преди 142 години – през пролетта на 1876 г., народът въстана срещу вековния поробител. През тази бунтовна и кървава пролет от 6000–7000 жители на Батак остават живи едва около 1000. На паметна плоча в градския музей са изписани имената на една трета от изкланите. Сред тях има имена на малки деца, стогодишни старци и дори бебета.

24news.bg


0.2432 s - Время запросов к БД 557 - Количество запросов к БД 1.1880 s - Время парсинга страницы 1.4312 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш