Андреевден е... Денят започва да расте

Денят на Св.Андрей е познат сред българите и като "Едрей", "Едринден" или "Мечкин ден". Според народните вярвания от Андреевден денят започва да расте, да едреее
2017-11-30 09:15:00
Андреевден е... Денят започва да расте

На 30 ноември православната църква почита Свети Андрей Първозвани. Св. ап. Андрей се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици.

Свети Андрей е считан за апостол на православните славяни, защото именно той ръкоположил първия епископ в Цариград - Стахий, а кръщение и миропомазание православните славяни — българи, сърби и руснаци, са получили именно от Цариградската патриаршия.

Денят на Св.Андрей е познат сред българите и като  "Едрей", "Едринден" или "Мечкин ден". Според народните вярвания от Андреевден денят започва да расте, да едреее .

В българските земи на север от Балкана, денят на апостол Андрей се почита като празник на мечките и познат под името "Мечкин ден". Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината, където малка нивица. Но един ден  мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи. По българското Черноморие той е почитан наравно със Свети Никола като повелител на бурите, а в Югозападна България съществува поверие, че Свети Андрей е баща на Свети Никола.

Традиции и ритуали

Във вечерта преди празника или в ранната утрин домакините приготвят вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Гозбата се нарича да едреят посевите, така както наедряват сварените зърна. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава "високи" (добри) посеви, а останалото се изяжда. От останалото вариво ядат, както хората, така и добитъкът, за да са плодовити.  Преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в семейството взема шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата със заклинанието: "На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!"За да бъде богата годината, жените обикалят селото и раздават от приготвените ястия.

С нарастването е свързана и друга обредност - на този ден бездетните жени и младите булки вярват, че съдбата ще им помогне да заченат.

На Андреевден не бива не се работи къщна работа, да се плете, шие  и да се перат дрехите. 

 


0.1809 s - Время запросов к БД 532 - Количество запросов к БД 1.0960 s - Время парсинга страницы 1.2769 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш