Сливен изпревари Видин в класацията за най-беден град

Изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) състави регионални профили за икономическото и социално развитие на областите в страната
2017-11-29 09:00:00
Сливен изпревари Видин в класацията за най-беден град

Регионите в България - пропаст между бедни и богати, която не спира да расте. Това е изводът от изследването на Института за пазарна икономика. Икономически силните области продължават да се оживяват, докато по-слабо развитите райони стагнират. Разликата в благосъстоянието между най-богатата област (столицата) и най-бедната (Сливен) в последните години се колебае около 4,5 пъти. Това показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ). Регионалните профили са единственото по рода си изследване на социално-икономическото състояние и развитие на областите в България и се изготвя от ИПИ за 6-а поредна година, което позволява открояването на дългосрочните процеси на регионално ниво.


Десислава Николова, главен икономист в ИПИ посочи, че по отношение на икономиката за поредна година в челото на класацията по икономическото развитие се нареждат София и Габрово. Много близо след тях се нареждат Стара Загора, Варна и Русе.

„Всички области, които са силни икономически са успели да привлекат значителни било то чужди или местни или пък и чужди и местни инвестиции, включително и част от тях усвояват успешно европейски средства най-вече в сферата на регионалното развитие”, каза Николова. Тя посочи, че благодарение на тези инвестиции във всички тези области имаме много висока заетост и като цяло е висока икономическа активност на населението.

С най-слаба икономика тази година се нареждат Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали, каза тя. Общото между тях е, че всички те страдат от липса на частни инвестиции. Това, от своя страна, автоматично означава висока безработица и ограничена заетост, ниски доходи и високи нива на бедност.

Според изследването със засилването на икономическия растеж от 2014 година насам се наблюдава нов епизод на раздалечаване на областите от гледна точка на тяхното благосъстояние, се казва в изследването. За това съдят от стандартното отклонение на БВП на глава от населението, което се увеличава 2014-2015 г. и показва все по-голямата отдалеченост на областите от средната стойност. Все пак, въпреки този процес на „разпръсване” на областите, разликата в благосъстоянието между най-богатата област (столицата) и най-бедната (Сливен) последните години се колебае около 4,5 пъти. Голямото “отваряне на ножицата” при благосъстоянието между най-богата и най-бедната област е в периода на икономически бум до кризата. Предвид това може да се очаква, че с ускоряването на растежа разликата най-вероятно пак ще започне да расте, посочват от ИПИ.

Изследването казва, че през последните две години (2016 и 2017 г.) се наблюдава устойчиво покачване на местните данъци–в най-голяма степен по отношение облагането на недвижимите имоти „Причина безспорно е липсата на ресурс”, каза Петър Ганев, старши икономист, ИПИ. Изследването сочи, че към този момент 32 общини са официално в процедура по финансово оздравяване, като 7 от тях вече получиха и безлихвени заеми от държавата – общо на стойност от 20 млн. лв. Процедурата по финансово оздравяване и безлихвените заеми могат единствено да „погасят пожари” в местните финанси, но не и да помогнат за дългосрочното развитие на общините. Плановото оздравяване на общини не трябва да убива дискусията за реална финансова децентрализация.

ИПИ предлага преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините, като това се прави автоматично по ЕГН на данъкоплатеца – парите отиват там, където е регистрирано лицето. Това е ресурс в рамките на 634 млн. лв. (за 2018 г.), което означава почти удвояване на собствените данъчни постъпления на общините. Тази реформа би подобрила неимоверно състоянието на общинските бюджети, създавайки възможности както за покриване на задължения, така и за нови капиталови разходи. Създават се и стимули на местните власти да работят за повече инвестиции, по-висока заетост и трудови доходи. 

 

24news.bg


0.1487 s - Время запросов к БД 532 - Количество запросов к БД 1.0279 s - Время парсинга страницы 1.1766 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш