30.3.1981 г.: При покушение Роналд Рейгън е прострелян в гърдите (ВИДЕО)

Докато той поздравява насъбралите се почитатели и се готви да влезе в бронирания си “Кадилак”, проехтяват 6 бързи изстрела
2018-03-30 11:15:00
30.3.1981 г.: При покушение Роналд Рейгън е прострелян в гърдите (ВИДЕО)

На 30 март 1981 г. в 14:25 ч местно време, едва на 69-ия ден, откакто е президент на САЩ, Роналд Рейгън е прострелян на излизане вашингтонския хотел “Хилтън”, където произнася реч. Докато той поздравява насъбралите се почитатели и се готви да влезе в бронирания си “Кадилак”, проехтяват 6 бързи изстрела, дадени само за 3 секунди. Намиращият се в близост бодигард моментално тласка президента в колата, като сам се подлага под куршумите.


 

Останала отворена, задната врата служи за щит и повечето куршуми рикошират в нея. Малкото фоторепортери и телевизионни оператори обаче не се стъписват и моментално започват да снимат, сякаш са очаквали момента. Благодарение на техните снимки се виждат три проснати тела на тротоара и куп федерални агенти и полицаи притиснали до каменна стена атентатора. В дясната страна на главата е уцелен говорителят на Белия дом Джеймс Брейди и той за цял живот остава с парализирана лява половина на тялото си. Ранени са агентът от тайните служби Тимъти Макарти и полицаят Томас Дилиханти. Атентаторът Джон Хинкли е стрелял с късоцевен револвер Röhm RG-14 .22 cal Revolver.

Той не е оказал съпротива и дори се усмихва при задържането. След стрелбата президентския „кадилак” светкавично напуска мястото на инцидента. Охраната все още не знае, че Рейгън е ранен, тъй като куршумът е влязъл под мишницата му и не се вижда кръв. Според многократно тренираната процедура бодигардовете в движение веднага оглеждат тялото на президента и го закарват в най-близката вашингтонска клиника, където го поема екип от сравнително млади хирурзи. Тогава се разиграват две свързани случки, за които е трудно да се прецени доколко са достоверни или са украсени с цел пиар.

Докторът, който го приема, пита служителя на “Сикрет сървис” как се казва пациентът. “Рейгън” - отговаря гардът. “А първото име” - продължава да се интересува лекарят. “Роналд” - гласи отговорът на смутения охранител. “Адрес?” “1600 Пенсилвания авеню”. Едва тогава лекарят разбира кой му е пациент. Според други описания, когато го слагат на операционната маса, незагубилият съзнание Рейгън казва: „Надявам се, че сте републиканци.” Това не е така, но доктор Джиорандо го успокоява: „Днес всички сме републиканци, г-н президент.” Оказва се, че куршумът е рикоширал във вратата на лимузината и се е сплескал, (затова разкъсванията са по-големи, но скоростта му пък е намаляла), минал е на около три сантиметра от сърцето и е заседнал в левия бял дроб. Обилният кръвоизлив е овладян в четиричасова операция без сериозни последици. Президентът, макар да е почти на 70 г., се възстановява сравнително бързо, като през това време получава купища писма и телеграми, свидетелстващи за спонтанно нарасналата му популярност дори и сред демократите. Атентатът забележимо променя навиците на президента и се отразява дори върху характера му. Той се превръща в нещо повече от човек, изпълняващ пунктуално предписанията на “Сикрет сървис”.

В следващите 7 години Рейгън се страхува да направи и една свободна крачка по улиците, спира с разходките из Вашингтон и в околностите на резиденциите си. Става напълно недостъпен. При официални поводи винаги е придружаван от десетки гардове, а в студовете дори носи бронирано палто. Макар и преживял атентат още през първата година на президентството си, Рейгън твърди, че е в цветущо здраве. През 1982 г. обаче се възпаляват бъбреците му. Малко по-късно е засегнат от алергии. Освен това държавният глава започва да губи и слуха си, което го прави сприхав и раздразнителен. Въпреки това той печели втори президентски мандат през 1984 г. Той умира чак през 2004 г. след дълга битка с болестта на Алцхаймер на 93 г. В случая заслужава малко повече внимание атентаторът Джон Хинкли-младши (John Hinckley, Jr.), макар в интернет за него да има много информация, например на линка http://en.wikipedia.org/wiki/John_Hinckley,_Jr. Той не фигурира в списъка на 40-те хиляди параноици и шизофреници, регистрирани и наблюдавани от полицията поради доказаните им престъпни наклонности. Но душевното му равновесие е сериозно разклатено.

Разследването установява, че Хинкли се решава на покушението, за да подражава на герой от филма на Мартин Скорсезе “Шофьор на такси”, излязъл по екраните през 1976 г. За мишена избира президента, като се надява с този жест да съблазни снималата се в същия филм като малолетна проститутка едва на 14 г. актриса Джоди Фостър, която маниакално харесвал. (При това Джоди стана лесбийка.) Оказва се също, че Джон произхожда от много състоятелно семейство. Учил е в университет, но го напуска.

Адвокатът Винсънт Фулър, който представлява Хинкли по време на процеса срещу него и след това в продължение на няколко години, твърди, че Хинкли страда от шизофрения: диагностициран е с нарцистични и шизоидно личностни разстройства и дистимия, както и гранични и пасивно-агресивни функции. Джон Хинкли е настанен във вашингтонска психиатрична клиника и 30-годишното лечение изглежда дава резултати, защото периодично е привикван в съда и строгата му изолация като крайно опасен все повече се омекотява, дори му се разрешава да излиза със семейството си.

Последното му явяване е на 30 ноември 2011 г., когато съдът отново се произася положително за настъпилите промени у Хинкли. „Случаят Хинкли” обаче наложи пренаписване на цялото законодателство в САЩ с отчитане на последните схващания за съдене на маниакални личности. 
24news.bg


0.2335 s - Время запросов к БД 555 - Количество запросов к БД 1.0831 s - Время парсинга страницы 1.3166 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш