5 януари 1968 год: Александър Дубчек погреба Октомврийската революция в Чехословакия

На 21 август 1968 година войски на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия
2018-01-05 12:00:00
5 януари 1968 год: Александър Дубчек погреба Октомврийската революция в Чехословакия
Преди 50 години, на 5 януари 1968 г., Александър Дубчек дава живот на мечтата за "социализъм с човешко лице" в Чехословакия.
Заради това автор на АФП определи Дубчек като "един нетипичен апаратчик от Прага", а мечтата - като "красива, но ефимерна", при това "безмилостно смазана не след дълго от съветските танкове".

На тази дата 46-годишният словак с чаровна усмивка, толкова различна от намръщените лица на другарите си, оглавява Комунистическата партия на Чехословакия (КПЧ) след догматика Антонин Новотни, много непопулярен в пражките интелектуални кръгове и сред словаците, настояващи за по-широка автономия в двунационалната държава, анализира събитията от 1968 г. Ян Маршал от Франс прес.

"Дубчек безспорно е символ на така наречената Пражка пролет, но историческата му роля е по-сложна", казва историкът Олдржих Тума, цитиран от Маршал.

"Той ходеше на разходки, посещаваше обществен басейн и заедно с обикновените хора гледаше футболни и хокейни мачове. Дали обаче имаше ясна политическа визия? Той бе преди всичко комунист и нито веднъж не пожела да излезе от тази рамка", констатира историкът.
 
Какво се случи?

Колкото повече времето ни отдалечава от този ден, толкова по-ярко изпъква неговото огромно историческо значение. Защото не става въпрос за едно от многото нашествия на една държава в друга държава, нито за насилственото събаряне на режима, нито за логичен ход в политическа игра. В своето полувековно съществуване съветската система преживя не една и две конвулсии, но на 21 август 1968 година се случи нещо непоправимо страшно — идеологията отрече идеалите, в името на които съществуваше, или както вечерта на същия ден един български комунист каза отчаяно: "Днес погребаха Октомврийската революция."

3,00 ч. на 20 август 1968 година (вторник) войски на СССР и още държави участнички във Варшавския договор, включително България, навлизат от няколко посоки в Чехословакия. Съветски спецчасти овладяват с десант летище Ружине и призори на 21 август вече са заели ключови места в столицата Прага и са арестували най-популярните лидери на страната и управляващата комунистичeска партия.

С операция „Дунав“ започва един от най-драматичните и тягостни епизоди в студената война - смазването на полъха на либерализация и демократични реформи, запомнен като Пражка пролет.

Още по-шокиращо е нахлуването поради факта, че към този момент напрежението между Чехословашката комунистическа партия (ЧКП) и КПСС като че ли е поспаднало. През пролетта и лятото те са разговаряли неведнъж; разбира се, от страна на Москва и други „братски партии“ разговорът представлява натиск за по-твърд курс против „антисоциалистическите сили“ в Чехословакия.

„Братска помощ“

Пропагандният мотив за интервенцията е неспокосан - дейци на ЧКП били поискали помощ от съюзните страни. Чехословакия тогава членува в Организацията на Варшавския договор (ОВД), следователно при заплаха може да потърси съдействие; в случая обаче нейното правителство е дълбоко изненадано и възмутено от колоните „помощници“. Потресен, лидерът на ЧКП, 46-годишният реформатор Александър Дубчек, казва пред близки: „Живота си съм посветил на сътрудничеството със Съветския съюз, а те да ми направят това. На мен!“

България изпраща два мотострелкови полка - 12-и и 22-ри, по силата на секретно постановление на Министерския съвет, прието в последния момент, на 20 август. Неговият единствен член гласи: „Народна република България да участва с въоръжени сили съвместно със Съветския съюз и другите страни от Варшавския договор в оказването помощ на чехословашкия народ в борбата му срещу контрареволюцията.“

Това „другиТЕ страни“ не отговаря на истината. Към 1968 г. Албания почти е напуснала ОВД; официално това става през септември с.г. Румъния отказва да участва, нещо повече лидерът й Николае Чаушеску публично осъжда интервенцията и предупреждава, че страната му ще се брани при подобни акции. (Този страшен тон е политически нужен на самия Чаушеску, никой не е и помислял да окупира Румъния.)

Германската загадка

На всичкото отгоре е съмнително доколко са участвали войски от Германската демократична република (ГДР). Смята се, че приносът й е една бронирана дивизия, но не е сигурно дали тя е пресякла границата. Същевременно Източна Германия заявява твърда политическа подкрепа за намесата; може би затова е поддържала мъглявост относно реалното си участие.
(Има версия, че обяснението е в Москва; там в последния момент някой загрял, че е нетактично четвърт век след войната при чехите да нахълтат въоръжени германци, били те и „интернационалисти“. Така или иначе, ГДР първа заявява официално края на участието си.)

Сигурните участници са СССР, България, Полша и Унгария, изпратили общо около половин милион военнослужещи и 4600 танка.
Въоръжен отпор срещу тях няма, на чехословашката армия е заповядано да не реагира. Отделни инциденти възникват още в първия ден и до края му загиват над 20 чехословашки граждани (за цялото нахлуване цивилните жертви са малко над 100, а ранените - около 500). Като цяло съпротивата е пасивна, гражданска, окупаторите се оказват изолирани, притеснени, осмивани...

Колебания в Москва

Докато през пролетта и ранното лято на 1968 г. чехословашкият въпрос се обсъжда политически в ОВД, Тодор Живков е сред „ястребите“. Той е за твърдост към опозицията и даже за въоръжена „помощ“. Но не е сериозна тезата, че неговото мнение е натежало едва ли не решаващо.
„Зелена улица“ за интервенцията е дадена след продължителни спорове в Политбюро на ЦК на КПСС. Дори след като военната подготовка е приключила, Леонид Брежнев дълго се колебае. Надделяват твърдолинейните му колеги, сред които особено се отличава украинецът Пьотр Шелест. Именно той едва не проваля „срещата на последния шанс“ в Черна на Тиса (28 юли - 1 август). Има още една среща, на 3 август в Братислава, на която спорните въпроси сякаш са изгладени...

Куриозно колебанията в Москва продължават и след нахлуването. В късната есен на 1968 г. самият Брежнев признава, че операция „Дунав“ е минала много успешно, но всичко след това е бъркотия. „Помагачите“ са окупирали страната, но просто не знаят какво да правят.

Проваля се опитът да бъде сформирано послушно на Кремъл правителство. Президентът Лудвиг Свобода лети в Москва, категорично настоява за освобождаването на Дубчек и другите задържани реформатори. След бурни, даже груби възражения и заплахи Брежнев отстъпва, т.е. броени дни след нахлуването търпи унизително политическо поражение. Започват преговори и на 27 август е подписан компромисният „Московски протокол“; обстановката постепенно се успокоява, нашествениците постепенно се оттеглят от градовете, а после започва продължителната „нормализация“ в Чехословакия.

Черното петно за България

Българският историк на Пражката пролет Ангел Николов е очевидец на събитията. Той споделя спомените пред българската редакция на Deutsche Welle (DW):„Предишната вечер и дори в ранното утро на печалния 21 август по никакъв начин не подсказваха, че нещо ще се случи. Необичайно беше само това, че в заведенията имаше много малко хора. На сутринта майка ми ме събуди с новината за нощното нахлуване на части от пет армии на Варшавския договор“.

„Излязох на улицата и видях съветските танкове по шосето, водещо до летището. В центъра на Прага се събираха хора, които се опитваха да получат някакво обяснение от съветските войници и офицери за неканеното им присъствие. Знаех добре руски и попитах съветските войници какво става, защо са тук? Получавах един-единствен отговор: "Четете вестник "Правда"!“, спомня си той.  

Вестта, че българската армия също участва в инвазията, не закъснява да се разнесе, и това тутакси дава отражение върху отношението към младия българин. "Случайно видях в Прага два камиона с български войници. Някои от тях махаха на хората по улиците, сякаш приемаха благодарности като спасители на чехите и словаците от "контрареволюцията". Срамувах се от чехите, че съм българин", споделя Ангел Николов видяното в края на кратката и трагично приключила Пражка пролет на 1968-ма.

Сега става ясно, че ролята на София в тази трагедия е много по-голяма – лично Тодор Живков е убедил Брежнев в Москва, че трябва да се действа. Това става само месеци, след като първият от социалистически вождове води делагация в Прага по покана на Дубчек с подписване на споразумения за двустранно сътрудничество, в това число се увеяряват и в „ненамеса във вътрешните работи“. “Ние заявихме категорично пред другаря Брежнев и другаря Косигин, че трябва да бъдем готови да действаме с нашите армии”, пише по-късно Живков в мемоарите си, без очевидно да го е станало поне малко срам.

24news.bg

 


0.2037 s - Время запросов к БД 557 - Количество запросов к БД 0.8838 s - Время парсинга страницы 1.0875 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш