Порочен кръг: Синдромът на малтретираните жени в Косово

По думите ѝ тя е чест посетител на полицейското управление в южно Косово, където търси защита от съпруга си насилник.
2017-11-08 09:22:00

Тя е на 20 и няколко години, когато бракът ѝ се превръща в кошмар от постоянен тормоз и насилие. Наред с другите заплахи, съпругът ѝ размахва и пистолет срещу нея. Един ден намира пистолета и го носи в полицията, страхувайки се за живота си.

"Полицаят, който се занимаваше с мен, беше приятел на съпруга ми," казва жената, която сега е на 31 години. "Каза ми, че ако бях негова съпруга, нямаше да мога да донеса пистолета, защото вече щеше да ме е гръмнал.

В крайна сметка тя е тази, която убива съпруга си. Прерязва му гърлото с бръснач.

Седнала на покрит с петна офисен стол в стаята за посещения на единствения женски затвор в Косово, който се намира в покрайнините на град Липян, на юг от Прищина, тя размишлява върху 12-годишната си присъда за убийство.

Жената вече е излежала осем години и четири месеца. Остават ѝ по-малко от четири години. Съдията беше прекалено строг, казва тя. Миглите ѝ са натежали от спирала след курс по професионално гримиране, провеждащ се в затвора. А всички тези години на насилие и молби за помощ, които оставаха без отговор?

Севдие Морина, заместник-главен прокурор в Прищина, определя решението на съда като "нормална присъда", която не взема предвид определени смекчаващи вината обстоятелства. "Съпругът ѝ наистина я е накарал да страда," казва тя.

Съдбата на жертвите на домашно насилие в Косово често е изцяло в ръцете на правосъдната система, която не ги защитава и не е толерантна, когато отчаянието на жените ги принуждава да прибягнат към самоотбрана или отмъщение, казват адвокати и правозащитници.

Както и в други патриархални общества в региона, дискриминацията и двойните стандарти към насилствените престъпления, в зависимост дали са извършени от мъже, или от жени определят приоритетите на претоварените полиция, прокуратура и съд.

Но непризнатият политически статут на независима държава прави ситуацията в Косово е единствена по рода си, тъй като отрязва достъпа на страната до ключовите инструменти на европейското правосъдие, а това от своя страна дава на активистите малко възможности за промяна.

"Наричаме го черната дупка на Европа," каза Хилми Джашари, омбудсманът на Косово, чиято роля е да защитава правата на гражданите. "Косово всъщност е единствената страна [в Европа], където гражданите не могат да подадат жалба в Европейския съд по правата на човека в Страсбург".

Косово, страна с преобладаващо население от етнически албанци, обяви независимост от Сърбия през 2008 година. Някои държави обаче, сред които Сърбия, Русия и Китай, не признават нейния статут.

Това означава, че страната не е член на Съвета на Европа, който следи за гражданските и политическите права в 47 държави-членки. Съдът в Страсбург, Франция, е правораздавателен орган към съвета. Случващото се в Страсбург на теория би трябвало да оказва влияние върху това как Косово се бори с домашното насилие и защитава жертвите. Според конституцията на страната местните закони трябва да се тълкуват в съответствие с решенията на съда.

Но тъй като Страсбург няма правомощия да налага санкции на Косово, една от най-бедните страни в Европа, високите принципи, заложени в Конституцията, рядко работят на практика. Решения по случаите на домашно насилие се вземат от редови магистрати в една претоварена правосъдна система. Те са хората, които определят как полицията и прокуратурата действат по сигналите за домашно насилие и дали съдиите издават ограничителни заповеди. И в крайни случаи, когато жертвите се обърнат срещу насилниците си, съдиите трябва да дадат адекватни присъди за убийците, страдащи от т.нар. синдром на малтретиране, форма на психологическа травма, причинена от продължителен физически тормоз.

"Европейският съд по правата на човека не пита дали имаме достатъчно хора да вършим работата или дали можем да си го позволим," каза прокурор Морина.

"Човешките права трябва да се спазват, а когато бъдат нарушени, държавата би била задължена да се съобрази със санкциите, които съдът би наложил [ако Косово беше член на Съвета на Европа] ...Държавата би била отговорна пред хората".

Омбудсман Джашари дава Италия като пример за страна, която е подобрила усилията за борба с домашното насилие след редица препоръки на Европейския съд по правата на човека през годините.

В едно такова решение от март тази година съдът постановява, че италианските власти не са успели да защитят майка и син, като не реагират бързо на оплакване от системно малтретиране, довело до убийството на сина и опит за убийство на майката от страна на съпруга.

Далеч от погледа на обществото

В Липянския затвор за жени и непълнолетни, бетонна сграда, оградена с бодлива тел, разположена насред полето, шепа жени, осъдени за убийство на съпрузите си, описват ужасите, които са преживели, преди да стигнат до тези крайни действия. Според правилата в затвора те не могат да бъдат идентифицирани.

"Той ме биеше, измъчваше ме и ме провокираше с анонимни обаждания и съобщения," казва 45-годишна затворничка, която излежава 11-годишна присъда за убийството на съпруга си, за когото се жени чрез уреден брак. Друга 24-годишна жена излежава 13-годишна присъда за убийство. Застреляла съпруга си, след като нападнал тяхното малко момиченце. "Не исках да го убия," каза тя. "Просто исках да го сплаша".

Само малък брой жертви прибягват до убийство. В затвора в Липян има 17 жени, осъдени за убийство; шест излежават присъди, защото са убили партньорите си.

"Жените в Косово са изправени пред икономически и социални проблеми," каза Еди Гусия, главен изпълнителен директор на държавната Агенция за равенство между половете. "Те са безработни и икономически зависими, тъй като обикновено нямат право на наследство от родителите си. Без собствен дом, те живеят в омагьосания кръг на постоянно насилие и в някои случаи това води до фатален край."

Фатмире Халити, адвокат в Косовския център за рехабилитация на жертви на мъчения, заявява, че президентът трябва да използва зправомощията си за помилване, за да освободи предсрочно жертвите на насилие, които са получили твърде тежки присъди.

От 2010 г. насам благодарение на закона за помилване са освободени 86 мъже и пет жени, осъдени за различни престъпления.

"Когато разглеждаш досиетата на жените, се натъкваш на случаи на малтретиране, ужасите, на които те са били подложени, и мотивите за техните престъпления," каза Халити. "Повечето от тези жени са майки, чиито деца трябва са дадени в приютите за изоставени деца. Всички тези фактори трябва да се вземат предвид при прилагането на Закона за помилването."

Според Хесет Локу, директор на затвора в Липян, няколко затворнички заслужават да бъдат освободени предсрочно поради спецификата на техните случаи и доброто поведение в затвора. Министерството на правосъдието не отговори на исканията ни за коментар.

Правозащитните организации казват, че статистическите данни за престъпността само намекват за мащаба на домашното насилие в страна с население от 1.8 млн. души. По данни на Агенцията за равенство между половете около 90% от случаите на домашно насилие остават недокументирани.

През 2016 г. полицията е получила 870 сигнала за домашно насилие, най-вече срещу жени, и е направила 243 ареста. Останалите случаи са препратени към прокуроратурата или центрове за социална работа.

Според изследване от 2015 г. на Косовската женска мрежа, която обединява няколко организации за правата на жените 68% от жените са били жертва на домашно насилие в определен етап от живота си. Повече от 20% от анкетираните мъже и жени смятат, че понякога е приемливо съпругът да бие жена си.

"Косово няма капацитета да се бори с домашното насилие - нито да защитава жертвите, нито да го разследва такива случаи," заяви Тахир Хадхоли, ръководител на дирекцията в косовската полиция, която се занимава с домашно насилие и тормоз над деца. "Трябва да има решение на национално ниво. Трябва солиден бюджет, който да помогне на косовската полиция да си върши добре работата."

Този проблем отдавна е в дневния ред на гражданските организации, които помагат за възстановяването на Косово след конфликта със Сърбия в края на 90-те години. Но нищо не предизвика публична дискусия така, както два ключови случая, които показват, че държавата не успява да защити жените от системен тормоз.

През 2011 г. Диана Кастрати, 27-годишна студентка от Прищина, иска ограничителна заповед, след като съпругът ѝ многократно я заплашва и преследва. Съдът отказва. Три седмици по-късно съпругът ѝ я застрелва на път за университета.

Той бяга от Косово и се предполага, че живее в Испания, казват адвокатите на семейството на Кастрати. Тъй като Косово не е член на Международната полицейска организация, Интерпол, и няма двустранно споразумение за екстрадиране с Испания, той няма как да бъде върнат.

"Държавата е отговорна за смъртта на Диана Кастрати," заяви адвокат Атан Керкини, който представлява родителите ѝ в първото по рода си подобно дело пред Конституционния съд. "Властите не са действали в съответствие с правните и конституционните разпоредби, за да защитят живота на дадено лице, въпреки данните, че това лице е в опасност".

През 2013 г. съдът реши, че държавата е нарушила правата на Кастрати, гарантирани от конституцията и Европейската конвенция за правата на човека. Семейството търси обезщетение чрез конституционния съд. Въпреки че случаят представлява важен прецедент, според омбудсман Джашари без възможност за тежки санкции от Страсбург "всичко остава в ръцете на държавните органи".

Междувременно Зейнеп Битичи Бериша, 39-годишна жена от село близо до южния град Суха река, в продължение на 16 години е подложена на системен тормоз от съпруга си Неби Битичи. Мъжът ѝ има дълъг списък от провинения. Тя многократно се оплаква в полицията в продължение на 13 години, но полицаите не правят нищо.

Една нощ през октомври 2015 г. той я намушква 20 пъти, докато тя не издъхва. Ранява и дъщеря ѝ, която се опитала да го спре. Неби Битичи бе обвинен в убийство по особено жесток начин, което предвижда максимална присъда доживотен затвор. Осъден беше на 12 години затвор.

Основна аргумент на неговата защита е, че той е действал в момент на ревност, "въз основа на подозрението, че съпругата му е изневерила с полицай от Суха река," обясни адвокатът на Битичи пред съдебната зала. Прокурор Морина заяви, че адвокатите, които защитават насилници, често пледират за намаленат отговорност за престъпленията им поради временна невменяемост. "Когато поискат, невропсихиатрите могат да изкарат един разумен човек – луд," каза тя.

През август прокуратурата обжалва присъдата на Неби Битичи. В деня, когато съдът трябваше да обяви решението си, десетки хора се присъединиха към семейството на бдение пред съдебната палата в покрайнините на Прищина. Те държаха гигантски плакат с надпис: "Справедливост за Зейнеп". Апелативният съд увеличи присъдата на Битичи с пет години – до 17 години затвор.

Регионален проблем

Навсякъде на Балканите домашният тормоз е бич патриархалните общества, където - поне за някои мъже - мачизмът и агресията вървят ръка за ръка.

В западната съседка на Косово - Черна гора, повече от 67% от омъжените жени са преживели насилие от партньор, показва проучване на SOS гореща линия за жени и деца жертви на насилие, направено през 2012 година.

Данните на Съдебния съвет, който съдиите в страната с население от 620 000 души, показват, че прокурорите са склонни да омаловажават домашното насилие, насочвайки делата си към граждански, а не към наказателни съдилища, или насърчавайки помирението между партньорите.

Миналата година почти 90% от случаите на домашно насилие - повече от 2 000 от тях – се разглеждат от гражданските съдилища в Черна гора. При много от случаите жертвите са получили сериозни телесни наранявания. В по-малко от 30% от случаите се стига до глоба или ефективна присъда.

"Говорих с някои от прокурорите и те ми казаха: "Делата за насилие не са наш приоритет. Те лесно се решават, а имаме огромни случаи на корупция и организирана престъпност", казва Мая Райчевич, ръководител на Центъра за права на жените, неправителствена организация в Подгорица

През последните три години пет жени от Черна гора са били убити от партньорите си. "Четири от тях многократно съобщават за насилие пред полицията и различни институции и не получават адекватна защита," казва Райчевич.

Но казва и че правозащитните организации започват да се осланят на международните конвенции, особено Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените, CEDAW, която се смята за световен закон за правата на жените. "Ако Комитетът на CEDAW реши, че има нарушения на правата на жените от страна на институциите, тогава е правно обвързващо за държавата да промени този вид практика."

Косово е единствената страна в Европа, която не е подписала документа. Албания ратифицира конвенцията през 1994 г. Но подобно на Косово, трябва да извърви дълъг път, когато става дума за борба с домашното насилие, казват експерти по правосъдието.

"Ние сме кажи-речи една и съща нация," каза Зойе Джака, директор на затвора "Али Деми", единственият албански затвор за жени. "И в Албания, и в Косово, имаме същата нагласа и подход към закона."

Неотдавнашното убийство на съдия се превръща в символ на неуспеха на Албания да защити жените в риск. Филдез Хафизи е убита от бившия си съпруг в края на август след години на заплахи.

Няколко дни след убийството протестиращи в Тирана замеряха с червена боя министерството на правосъдието и минаха на протестно шествие пред парламента. "Убийството не те прави мъж, прави те убиец," гласеше един от плакатите на демонстрантите.

Но не всички са възмутени. В социалните мрежи много хора защитиха убиеца на Хафъзи, който беше обвинен в убийство и се призна за виновен. "Да върви по дяволите тази курва, която направи кариера с парите на съпруга си и изрита мъжа, който я е направил това, което е," пише един потребител във Facebook.

Според Генералната дирекция на затворите 816 мъже са осъдени за убийство в Албания към юли тази година. Жените са 14. В затвора "Али Деми" - група сгради с керемидени покриви, наблюдавани от охранителни кули, разположени в един от жилищните квартали на Тирана, много от жените, които излежават присъда за убийство, са убили съпрузите си или мъже, които са ги преследвали.

Наскоро излязла книга на албанския телевизионната журналистка Ени Васили документира обстоятелствата, довели до някои от тези престъпления. Фатбарда Гянай от село Мат в Северна Албания бе осъдена на 12 години за убийство на мъж, който я преследва и заплашва с изнасилване с насочен нея пистолет.

"Ако не дойдеш с мен, брат ти ще умре след седмица," са заплахите, които тя чува в деня, когато го убила с автоматичния пистолет на баща си, когато тя е на 26. "Ще те отвлека и ще те заключа в една пуста къща. Ще те нарежа, после ще те горя със сол и ще те пробода с нажежено желязо. През януари Гуанай е помилвана.

"Истински мъже"

За да се сложи край на насилието над жени, съветват юридически експерти, трябва да се започне съвсем в началото – да се работи с младите мъже. "Рядко говорим за насилие над деца и насилие срещу тийнейджъри," заяви Морина, заместник-главния прокурор на Косово. "Семейства тук са доста авторитарни и много от тези млади мъже са били бити и физически тормозени от бащите, чичовците и дядовците си, възпитавайки ги да бъдат "истински мъже".

Жените често носят стават жертва на тази агресия, особено в традиционните общности в Косово и Албания, където традиционните албански закони отдавна са в ущърб на жените. От Средновековието насам традиционните албански закони, известни като Канун или Канон, на Леке Дукагини, са служили като средство за регулиране на социалния живот.

Въпреки че влиянието на Канун върху съвременното албанско и косовско общество е спорно, традиционно се приема, че животът на мъжете е по-ценен - оправдавайки убийствата на роднини на мъже, които са пролели мъжка кръв, например.

Това автоматично означава, че животът на жените не се цени толкова. "Кръвта на една жена не е равна на кръвта на един мъж," се казва в Кануна, в частта му за брака. В друг текст жената е сравнена с "вещ, направена да служи на съпруга си дотогава, докато живее под неговия покрив". Някои експерти виждат останки от този начин на мислене в отношението към жените на много съвременни мъже.

"Значението на половите роли и норми за това какво означава да си мъж, жена, момче или момиче, има своите корени в Кануна," каза Нита Лучи, антрополог в университета в Прищина. "Те са заложени във всекидневието и намират подкрепа във всяка една социална институция."

Експерти в областта на наказателното правораздаване отбелязват и различното отношение към осъдените на база техния пол и независимо от престъпленията, които са извършили. Когато мъжете нарушат закона, семействата често правят всичко възможно, за да осигурят най-добрите адвокати, дори да трябва да продадат земя, коли или трактори или да вземат заем.

В същото време много жени, които нарушават закона, биват изоставени от семейството и приятелите си, дори когато самите те са били жертва на насилие. "По време на моя досег с поправителната система в Албания забелязах, че когато става дума за престъпления, свързани с насилие, има двойни стандарти в зависимост от пола," каза Кледжа Наджела, координатор в албанския Хелзинкски комитет, правозащитна организация в Тирана.

"Нямаше почти никакво разбиране към жените, които са убили. От друга страна, съществува очевидна тенденция да се оправдават мъжете, които са убили съпругите си, особено когато ревността и личните им отношения се приемат за мотиви."

В косовския затвор Липян е време за спорт и затворничките влизат и излязат от килиите си. "Когато мъж убие някого, това е мъжественост," каза една от затворничките. "Когато една жена убие някого, това е трагедия."

Източник: dnevnik.bg


0.3335 s - Время запросов к БД 507 - Количество запросов к БД 1.0305 s - Время парсинга страницы 1.3640 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш