Първата дама на българското кино: Аз съм артистка, животът е моето хоби (ГАЛЕРИЯ)

79 г. от рождението на Невена Коканова
2017-12-12 14:43:00
Първата дама на българското кино: Аз съм артистка, животът е моето хоби (ГАЛЕРИЯ)

Живот, овенчан със звезден успех, но изживян скромно, ненатрапчиво и с онзи стил, присъщ на големите хора. На днешният ден първата дама на българското кино щеше да навърши 79 години.

Родена е на 12 декември 1938 година в град Дупница. Майка й Елеонора е потомка на австрийската аристократична фамилия Фон Хелденберг и на поборническия Манджуков род. Баща й е Богдан Коканов – царски офицер. Едва когато Неве е на 6 годинки, той е изпратен в Белене. Въпреки че оцелява, семейството няма право да живее повече в столицата.

Преселват се в с. Кумарица, днешен Нови Искър, а за Невена е избрана практична икономическа професия и тя започва да учи финанси. Както знаем обаче, каквото е начертано, трудно се трие и след явяване на кастинг за филма „Две победи“ на Борислав Шаралиев невероятното лице на актрисата е показано за пръв път в едър план с репликата: „Какво има?“ Оттогава има много повече от едно „какво“ в звездния път на Неве. Следват кандидатстване във ВИТИЗ, на което не я приемат, а след това работа като стажант-актриса в Ямболския театър, където въобще не ги интересува, че госпожица Коканова няма специално образование. Тогава тя е едва на 18, а след като изиграва Шекспировата Жулиета боса на сцената, за ролята й се разчува в цялата страна.

 

Невена обожава да ходи боса. Актрисата твърди, че сякаш земята я целува, а и така бяга от имиджа на префърцунена, известна артистка от онова време.От малка е възпитавана в изтънчени маниери и непримиримост. Невена е красива, фина и талантлива и така още соемнадесетгодишна излиза на сцената на Ямболския театър. Няма специално образование, не е учила актьорско майсторство, но то е в душата й. Тя е от онези хора, които носят таланта в себе си, съчетавайки го с огромна харизма и обаяние. Така и идват големите роли, които са големи не само за актрисата, но и за българското кино изобщо. Тя е Ирина в екранизацията на романа на Димитър Димов "Тютюн", но преди това е Ема в "Години за любов" на  Янко Янков. Тя е Жена от "Инспекторът и нощта", тя е удивигелната Лиза от "Крадецът на праскови", тя е Неда от "Отклонение", тя е  Тинка от "Момчето си отива" тя е...Невена. Удивителна и необикновено обикновена.

През последните 15 години от живота си актрисата избира да живее извън лудницата на големия град, в габровското с. Иглика. Местните хора са впечатлени от обикновеността на голямата дама. Тя е сред тях като равна с равна, но дарявайки ги с онази ненатрапчива изтънченост, която едновременно омагьосва, респектира и променя. Това казват и те - Невена ни промени, тя ни помогна да видим света с различни очи. Защото самата Невена Коканова е различна. Силна личност, силен характер и ярка душевност, тя запазва до края на живота си любовта към един мъж, съпругът й Любомир Шарланджиев, с когото  се запознават на снимачната площадка и то когато Невена е едва на 17 години, последна година ученичка в Търговската гимназия. Търси се масовка за музикалната комедия "Две победи", Невена се явява и веднага впечатлява с естественост и излъчване.

 

Когато снима "Години за любов" с нея Шарланджиев споделя на приятеля си Иван Андонов "Тя е необикновена, тя е невероятна! Искам да се оженя за нея - веднага, каквото и да става!". Срещата им е пророческа и за цял живот. Бракът им е белязан от много щастие и любов, но и от много трудности и кризи, в които Невена неизменно е силната и подкрепящата, тя е опората на съпруга си до края на живота му, който идва твърде рано и за двама им. Любомир Шарланджиев умира през 1979г., но актрисата живее с любовта и предаността към него до края на дните си.

 

"Вие ме развълнувахте" - това изрича френският писател Андре Мороа, когато вижда за пръв път нашето момиче на червения килим в Кан. Той е покосен от невероятната смиреност и красота на българката и въпреки че на най-престижния кинофорум през май 1963 г. победител е „Гепардът“ на Висконти, а не „Тютюн“ на Корабов, всички са победени от едно-единствено лице. Малко след това се случва и голямата, тиха лудост в живота на Невена. Историята с главно „И“ и любовта с главно „Л“ – „Крадецът на праскови“ (1964) и той… Раде Маркович.

 

Сякаш на пръсти пристига любовта при примата на родното кино. На снимачната площадка на романтичната история по Емилиян Станев чувствата излизат извън написания сценарий. В момента, в който героят на Маркович изрича към Коканова репликите: „Защо те волимй слънце мое, ти го знаеш, я те волим“, всички на терена застиват. Камерите сякаш забавят своя ход, а екипът се вцепенява. Режисьорът Въло Радев само отронва лека въздишка, безсилен пред случващото се. То вече е станало. Пламнала е голямата, забранена любов между Раде и Невена. Той – женен за сръбската звезда Оливера Маркович, артист на Юголсавия, тя – омъжена за Шарланджиев. Съпругът на Неве знае за увлечението й. Той е толерантен, но дава да се разбере, че трябва да избира.

 

На 12 декември 2013г. Невена Коканова щеше да навърши 78 години, но коварната болест я отне от живота твърде рано, едва навършила 61г. Но и днес, тринадесет години след смъртта й, образът й, ролите й, човешкото й присъствие са ярки и в спомените на хората, които са я познавали отблизо и в сърцата на онези, които е заразявала с обаянието си от екрана.

24news.bg


0.2006 s - Время запросов к БД 557 - Количество запросов к БД 0.8989 s - Время парсинга страницы 1.0995 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш