Честит рожден ден на Добромир Банев: "Направо си жесток....и на 49"

Най-големият комплимент, който получаваш, е, че всеки открива себе си в нещата, които пишеш, а какво по-хубаво от това. Не се променяй! Бъди здрав! Човек е свободен когато обича и когато прави това, което иска!
2018-01-30 19:45:00
Честит рожден ден на Добромир Банев:

Ту романтик, ту суховат юрист. Пълна противоположност и пълно противоречие.Направо да полудееш!

Една многопластова личност, лирична душа с нежно сърце, която обаче може да те изненада с твърда и справедлива позиция по всяко време.

За всички дами обаче у нас много от качествата му остават скрити. Просто той си остава Добромир Банев - най-любовният, най-романтичният, съвременен поет.

Играе с думите като с Монополи, реди ги между две чаши вино, като на шега..  Понякога лекотата, с която жонглира с рими и образи напомня за класиците, възпели най-добрите любовни четиристишия у нас. Казват, че е съвременния Дамян Дамянов. Съвсем заслужено, а самият той от скромност не се взима на сериозно, просто си играе с римите и се забавлява.

Въпреки аплаузите, въпреки безброй комплименти, които получава от нежния пол, въпреки, че е любимец сред множеството дами не се възприема за  звезда.

Просто остава си чаровник, земен, истински и неподправен, от тоя тип, който днес е изчезващ вид, А най-важното...остава верен приятел.

Абе честни сини очи и на 19, и на 49!

Честит рожден ден, Добри!

Да си жив и здрав, вдъхновеното перо да те съпътства още толкова години!. 

Най-големият комплимент, който получаваш, е, че всеки открива себе си в нещата, които пишеш, а какво по-хубаво от това. Не се променяй! Бъди здрав, човек е свободен когато обича и когато прави това, което иска!

Най-доброто от Добромир Банев - поетът на истинските четиристия, които докосват сърцата ни от 24 news.bg:

НАПРАВО СИ ЖЕСТОКА

Не готвиш, не подреждаш, не переш –
не ми е нужна тиха домакиня!
Надявам се за днес да избереш
онази рокля във небесно синьо,

обувките на белите цветя
и сребърните гривни от Мароко…
Сложи червило. Идва пролетта.
Прекрасна си! Направо си жестока!

Аз искам да се перча като лъв
със своята излъскана лъвица!
За другите мъже да бъдеш стръв,
но да си само моя!
Хубавица!

Такава те желая. Не с парцал.
Мъжете нямат нужда от слугиня.
Бъди красива! Всичко бих ти дал!
Но, моля те, не ставай домакиня!

Сбогом! Next!

От тази имитация на чувства
обидена си тръгна любовта…
Не иска празните ти словоблудства.
Наслушала се е на всичко тя.

Тя вече не желае празни срещи
и лесни обещания след секс…
Тя има нужда да остане нещо
след секса.
Не остана нищо.
Next!

Тъгата само днес я приобщава.
Тъгата я прегръща нощ и ден…
Не би могла лъжите да прощава.
Избяга. Скри се. Тръгна вместо мен.

Обидена е. Думите ги няма.
Не се побира в поетичен текст.
Без нея с теб не можем да сме двама.
И аз си тръгвам вече.
Сбогом.
Next.

Друго и различно

Буквална си. И скучна. Тихо. Пий.
Отворих вино. Ето ти цигара.
Хвърли си дрехите. От мен не крий
гърдите си. Не те намирам стара.

За малко с мен сега се отпусни.
Разголена. Нахална като младост.
Сега. Сред тези четири стени.
Нали не си обичала нахалост?

Понеже ставаш скучна… А не си.
Понеже навикът ни приобщава…
Отпий и просто искай с мен да си.
Това единствено си заслужава.

Не ме вълнуват клюките. Вали.
Бъди отново мила. Романтична.
След чаша вино пак си ти. Дали?
Или е друго. Друго и различно.

НЕ СТИГА ДА Е НЯМА ЛЮБОВТА

От нежност да боли. От красота.
Телата ни да вият от милувки.
Не стига да е няма любовта.
Тя трябва да ни зашлеви с целувки.

Тя трябва да е непокорна с мен,
а с теб – вулгарна – като мръсна дума,
тя трябва да е крясък споделен,
душите ни да къса – като струна.

Любов без страст е есен, но без дъжд.
Небе без птици. Стихове без смисъл.
Без болка от любов кой влюбен мъж
два реда с малко смисъл е написал?!

МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО

Такава е, уви, реалността.
Животът ни събира и разделя.
Увяхват всички пролетни цветя.
И пак е понеделник след неделя.
Небето е безкраят на света.
Морето е измамното начало.
След младостта е ред на старостта.
На черното обратното е бялото.
Не се споделят тъжните неща,
а радостните трудно се римуват.
От тишина ми идва да крещя.
От думите по детски се страхувам.
За всяко настояще любовта
ще бъде минало незабравимо.
Безкрайна е като небето тя,
но не е синя. Има цвят на вино.

ОНАЗИ ТЪГА

Онази тъга по Париж,
онази тъга за целувки,
когато до мене вървиш
по Шанз-Елизе без обувки;

когато прегръщам така,
че сякаш след малко умирам – 
два чифта ръце и крака,
които да бързат не спират;

когато над Сена вали
и дъжд от надежди ни мокри,
и само дъждът ме дели
от твоята ленена рокля;

онази тъга! Само тя
разбира какво сме без нея.
Тъга по Париж – любовта.
Това е, с което живея.

ЗАЩОТО В ПОНЕДЕЛНИК ЩЕ Е КЪСНО

Ах, колко мъка има по света.
Едни се срещат, други се разделят,
а трети са на прага на смъртта,
сбогуват се с последната неделя.

Децата като люляци цъфтят,
а люляците бързо прецъфтяват…
По път поемат, стигат кръстопът.
Целуват, мразят, после съжаляват.

И в този непрестанен кръговрат
все няма време да сме още лоши.
Делим се с брадви, както брата с брат,
а чувствата изхвърляме във кошчето.

Едни се любят. Повечето – не.
Неделята е истински коварна.
Пред нея всички сме на колене –
от прашна София до синя Варна.

Преди да цъфне люлякът, преди
ръка невинна цвят да си откъсне,
моли се! Яж! Обичай! Не съди!
Защото в понеделник ще е късно.

24news.bg

 


0.4067 s - Время запросов к БД 557 - Количество запросов к БД 1.0394 s - Время парсинга страницы 1.4461 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш