Иван Радоев: Винаги когато гледаш давещия се, вярвай че той се къпе!

23 години от смъртта на поета и драматурга се навършват днес
2017-07-10 17:52:00
Иван Радоев: Винаги когато гледаш давещия се, вярвай че той се къпе!

23 години от смъртта на поета и драматурга Иван Радоев се навършват днес, 10 юли 2017 г. Човекът, чието име носят mлевенскияj драматичен театър и една улица в София, на която живеят милионери. 23 години от смъртта на Иван Дашев Радоев от гр. Пордим, чиято дядова и бащина къща руският император Александър Втори, известен още като Цар Освободител, посещава често по време на Руско-турската освободителна война.

Иван Радоев е един от най-големите поети на България за всички времена, един от най-големите драматурзи, един от най-достойните мъже на България в едно време, в което достойните се броят на пръсти...

Иван Радоев е роден на 30.03.1927 г. Учи гимназия в Плевен, следва право (1947-1949) и българска филология (1949-1951) в Софийския университет. Работи като редактор във в. „Стършел", в. „Родни криле", сп. „Български воин", Българска телевизия, като драматург в Народната опера - София (1963-1968), в театър „Сълза и смях" (1970-1972), театър „София" (1972-1986), Пернишкия театър (1986-1990). Публикува поезия от 1939 г. Сред най-значимите му стихосбирки са: „Пролетно разсъмване. Стихотворения" (1953), „Стихотворения" (1958), „Баладична поема" (1960), „Един бял лист" (1975), "Стихотворения и поеми" (1978), „Грешни сънища. Стихотворения и поеми" (1987), „Бяло потъване. Децими. Феникс" (1992). Той е един от създателите на лиричната драма у нас - „Светът е малък", „Голямото завръщане", „Червено и кафяво", „Садал и Орфей", „Човекоядката", „Биволът", „Чудо", „Сън", „Кълбовидна мълния" и др., които и днес се играят по българските театри. Умира през 1994.

Големите поети не умират, казва Сервантес. Иван Радоев е от тях.

 

Град на спасението

Една вечер полъхна
от морето на миди.
И докато въздъхна,
младостта си отиде.

Младостта си отиде
само в пет-шест секунди.
Младостта си отиде
като "глория мунди".

Ах, в небесната карта
фарът мига и стене.
Той упътва инфаркта
къмто моите вени.

Мен животът обаче
със въпрос ще ме гледа.
Аз бях бунт неудачен -
победих без победа.

1959

 

Свят мой

Откъде идвам?
Накъде отивам?

Обременен от формули и заключения,
прошнурован, подпечатан,
и... неодобрен -
роден от загадъчни смърти и звездовалежи,
топлен от снежни виелици
мръзнал в сърцето на слънцето,
изострил слуха си
върху удар на конски копита,
в кръвта на робски въстания
избистрил очите си,
разнасял тайни писмени знаци
между варварства и цивилизации,
целувал момиче по най-простия начин,
разрешил галактични проблеми - без моя -
незасегнат от преходни слави и почести,
вървящ по ръба между срама и достойнството -
с едно сърце голямо,
колкото птица с прибрани криле...

Откъде идвам?
Накъде отивам?

1965

 

Озверяване

Аз съм склонен да ме няма. 
Да изплюем последните си думи -
да си дадем оцет вместо вино 
и векът да си измие ръцете.

Аз съм склонен. Ето я бездната!
Да свалим лицата си - безмолитвени,
и с едно остро обръщане да се погълнем!

Аз съм склонен на тоя световен финал. 
Но... да оставим децата си на хълма.

Все някой трябва да ни прокълне.

1990

Поема написана там от един луд

1.

Ето я държавата - ето я -
пуснете ме - ето я! 
Кой я намушка, изтекли са 
градовете и селата й.

Тя се е. Самоубила!
Ей вие, министрите, защо плачете?
Не е от операция!

Отче наш, ти, който си в София!
Ще ти светя маслото!

Душите на лудите спят в памука.

2.

Мамо, тук има един индиец 
от Германия.
Който все, все, все противоречи, 
че е от братска Ирландия.

Казвам му. Че не ми е брат,
понеже съм от Съвсем Друга България -
но. Той ме прегръща.

Не знам какво да правя с брат си -
да си призная ли - кажи ми.

Раждала ли си някога ирландски индиец.

3.

Не се сърди. Че ти пиша така -
защото ме научиха до десет. 
И сега... Като ме бият три пъти, 
знам, че са ме били осем.

Вчера минах през едно 
затъмнение и ми стана студено, и 
не ме биха обратно.

Изпрати ми едно-две-три-четири-пет 
камъчета да си ги изчислявам.

И да си ги имам първоначално.

4.

Храня се с лишеи и корени - призрак съм 
и не се плаша вече от себе си. 
За където и да тръгна. Стигам. При същото. 
Защото винаги нося тялото си.

А нима са ми нужни неговите очи,
че да виждам два пъти повече?
Защото аз не съм ловецът, мамо, а звярът.

И тогава пазачът хвърли габърчета 
в очите ми - и целият свят се спука!

Защото аз не съм ловецът, мамо, а звярът.

5.

Недей да се сърдиш! На Мария, мамо! 
Защото тя е дева Мария. 
Сигурно сега й е много мъчно 
дето ме е топила пред органите.

От обич го е направила. Мамо! 
От обич към държавата.
От обич, от обич, от обич...

Да простим, което е от обич. 
Отмъщението е джуджето у човека.

Имам гордост, но не я употребявам.

6.

Вчера ми показаха държавата. 
Тя. Беше кръгла. И навсякъде. 
И където и да тръгнеш -
все, все, все си остава вътре.

Имало една - друга държава. 
Която била отвънка 
и не се прониквало жив.

Сега ми е обяснено 
и ако съм все такъв

ще ми подарят още една инжекция.

7.

Вчера много ме боля главата 
заради целия свят -
ох, решетката - умря една пеперуда 
също като две икони.

На едната беше твоят Христос,
на другата червено.
Но после. Заваля. Ух, нямам пари!

На гърба ми се залепи - махни се, санитарино! 
Въртях се, въртях се, но той не падна.

Като си легнах пеперудата я нямаше.

8.

Сестрата ми каза, че имам голям нос, 
но иначе е хубав. 
И сигурно. Дишам - много хубаво 
като че ли съм слон.

Беше мъничка. И лекичка - и
друсаше се, и ми викаше
ти си едно слонче, ох, слонче...

Един ден като имам деца 
искам да приличат на сестри -

нали слончетата си имат Бащи?

9.

Вчера пак ме възкръснаха! 
Извличай си поуките от тука! 
Но днес има свиждане с държавата, 
най-после ще видя майка си.

Майко, майчице! 
Имам си знаменце -
махам си-махам си -

Зна-чи мир! Зна-чи мир! 
Зна-чи мир! Зна-чи мир!

Смърт!

10.

Гражданино професор! 
Гражданино доктор! 
Гражданино Полковник! 
Гражданино Подполковник!

Обещавам се! На двайстия конгрес! 
Обещавам се на трийстия конгрес! 
Обещавам се на 30 по 20!

Обещавам се, 
докато стане бъдеще.

А като се мръкне ще ми целунете задника.

11.

Ох, майчице, майчице, ох! 
Защо ме бият, 
когато аз не съм 
виновен за думите?

Кой ги обрича в устата ми? 
Защо не бият природата? 
Защо мене, нищожния?

Нищо, майчице, майчице... Колкото 
пó съм нищожен, пó ми е добре.

Да не й е мъчно на България.

12.

Ето сега ще си побая за късмет.
Цикламена амена,
амена мамена,
през девет морета карана-арана.

Лечка-полечка, 
дечка полази,
руки-уруки,

Аз, 
Вас,

Свети Спас.

13.

Мамо, вече ми е по-добре, 
защото. Ме бият за мое добро. 
Че да се видим по-скоро 
като мине комисията.

Комисията много. Ме обича.
Тя е зелена като мене
и аз ставам все по-бял, бял, бял.

Казаха, ах, през май като цъфнат 
налъмите ще си дойда -

Мамо, много ми е зелено за тебе.

14.

Нарисувах си кобилка, мамо, 
но санитарът мръсникът му я замаза 
с гадната си бяла престилка, 
помниш ли, дядо имаше кобилка?

И понеже. Не ме пускат много навън 
стаята ми тичаше-тичаше-тичаше, 
умори се и по хълбоците й изби пот.

Влагата ме разсипа, мамо! 
Мъчно ми е за Мен и Държавата.

А навън всичко стана зеленоидно.

15.

А сега да попълня формуляра. 
Роден - защо? 
Образование - безсмислено. 
Професия - враг.

Ръст - много нисък. 
Народност - чужденец. 
Семейно положение - народно.

Лице - оплюто. 
Очи - безразлични.

Особени белези - обеца на ухото.

16.

Гражданино професор! 
Гражданино доктор! 
Гражданино Полковник! 
Гражданино Подполковник!

Обещавам се на 20 век! 
Обещавам се на 30 век! 
Обещавам се на 30 по 20!

Обещах да те забравя, Господи! 
Обещах се на Държавата, мамо!

Душата ми си легна в памука.

1990

ПЕТИМАТА ОТ РМС
Защо тръгнахте?
Да бяхте почакали други да тръгнат!
Защо не почакахте?
Ветрове, ветрове…
Дъх на земя и на плач.
Тежка омая на смърти и раждане…

…Омаяни сте били – обаяни 
от едно червено условие в сърцата – 
свобода!
Затова…

Сега много ни трябвате! 
Вашите очи ни трябват – 
да видим другаря си.
Ръцете ви много ни трябват –
да погалим децата си.
Вашите стъпки ни трябват –
да се обърнем засрамени.

Защо тръгнахте?
Да бяхте почакали ние да тръгнем, 
за да познаете вие какво е вина!
Деца сте били, затова…
Тръгнали сте подир своето хвърчило.

ДА БЪДЕ ЛЮБОВ
Само ти ми остана – 
по-близка от смърт,
по-далечна от сън.

Ти ми роди чудесата
за да внимавам какво ще загубя.

Оттогава ръцете ми
все пътуват към тебе, 
към тебе пътуват,
към тебе…
Да се свети името ти!

ПРИТЧА ЗА ДУМИТЕ
Тия червейчета в нашето удобство! 
Пръстени за обич и изневяра. 
Наша свобода – наше робство.
..В начале бе словото… И ни дадоха думите, 
та като ги съчетаем, да се разберем помежду си.”
Например: “Ние не се разбрахме помежду си.

Какво стана с думите? 
Неделно задръстване 
в старопланинските проходи!

А някъде там… в едно някъде, 
оттатък фоайета и коктейли,
зад кладите от плачове и усмивки, 
зад ренесанса и ножа в пазвата, 
където е тихо от липса на слава, 
чакат думите.

Как да ги доведем? 
Да ни извинят в автобуса, 
да ни кажат “добър ден”, 
да ни нарежат хляб.

След това можем да паднем 
не само в бой
(и орлицата да ни пази сянка), 
но и в мир – един до друг, 
като думи в детска читанка.

БЪЛГАРИН
Когато дойде пролет,
той хваща с две ръце земята.
Когато дойде лято –
елате и го вижте в равнината!
Когато дойде зима,
той хваща чашата като камбана
Когато дойде враг –
попитайте Балкана!

ПРЕВОДИ НА ПОЕЗИЯ
Ах, тая жажда! Това пиянство!
Слава, слава – от Лондон до Гваделупа! 
Голямото селско пространство 
смалихме до танцова трупа.

Революции правехме, пробивахме проходи, 
имахме знаме – нямахме доходи, 
кълняхме се в ракията и коня,
целувахме ръка на своите отци, 
варвари бяхме от тоя до оня – 
сега сме световни светци.

ЕСЕННА ЛЮБОВ
Беше хубав светът без виза и покрив,
но за всичко това не ми се приказва.
Простете, момичета! Стръкчета мокри!
Благославям жената, която залязва.

Тя все сънува, че търси едно момиче,
през деня се усмихва и се отказва.
Благославям не теб, Беатриче,
благославям жената, която залязва.

В лицето є се вглежда една ученичка.
Своето бъдеще дали забелязва?
Къде бързаш, момиченце, с кратка поличка?
Благослови ми жената, която залязва.

О, дълъг живот на скитащо куче
обявено вън от законната нежност!
Какво не умря? Какво не се случи?
Но само тя е била неизбежност.

Благославям жената, която залязва.

 

СЕЛА ОТ РАВНИНАТА
Села от равнината. Аз ви зная
отдавна. Още от ония ранни дни,
когато ме е мамил с жерави безкрая
към приказни страни.
Села от равнината.
Да тръгнеш бос с очи от жегата помътени,
да ходиш в топла пепел, от която зрее хляба,
да дишат птиците нападали по пътя.
Да чуеш хората, които си говорят!
Те стъпват тежко през горещите стърнища
и заедно отиват и се връщат –
хора, които никого не са излъгали за нищо.
Села от равнината.
Да спреш със вечерта под лозница голяма,
която от години все по стряхата се вие
и върху масата от някогашен воденичен камък
да сложат стара джиброва ракия.
Да седнеш с оня тих човек, с корави длани –
широки и добри – големи като нива,
с очи, в които трепкат пламъчета живи
и сочат скритото в душата му имане.
Той пуши тихо, пие, диша равно.
Понеже той разбира от езика на земята,
заслушва се понякога, говори бавно.
А гроздовете тегнат като мисли от асмата.
Села от равнината. Винаги когато ме нападнат или някой поиска да ме уязви, аз се връщам към вас. Виждам оня едър човек. Виждам неговата голяма ръка, която храни птиците. В устата си държи ръжена сламка. Диша равномерно, здраво. Аз затварям очи. Нощта сваля небето до моя прозорец. Сънувам хубаво, спокойно.

 

ЗАВЕЩАНИЕ В СТАРА КЪЩА
Тъй дълга е болката към звездите,
а земните радости – къси!

Моите зеници са вече изтрити –
виждат далече само в съня си.
Най-важното днес е
да не се предаваме,
сине!

Утре над мен
ще се срутят световете,
момче.
Ще стана много важна за тебе история.
Дай да целуна листата ти, мое дръвче;
моя малка, зелена по дух територия!
Най-важното днес е
да не се предаваме,
сине!

Най-важното днес е
да не се предаваме
…Да не се предаваме,
сине!

 

ПОЕЗИЯТА УТРЕ
Бягам от мястото
толкова много без думи
и аз не съм същия!

Сбогом лице чуждо и кръгло
колкото и да се приближаваш
чужденецо!

Пи-пи! Пи-пи-пи! Пи-пи!
Еридан пие кваркове
а не осъмва. Пи-пи!
Дълги чорапчета на къси вълни.

 

 

 

 


0.1605 s - Время запросов к БД 499 - Количество запросов к БД 0.9116 s - Время парсинга страницы 1.0721 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш