Желязната лейди на Операта - Елена Николай (ГАЛЕРИЯ)

Великата певица си отива от този свят на днешната дата преди 23 години.Тя изневерява на сцената, но не и на Джузепе Верди
2016-10-23 07:58:32
Желязната лейди на Операта - Елена Николай (ГАЛЕРИЯ)

Стоянка Николова, бъдещата Елена Николай, се ражда на 24 януари 1905 г. в митичната земя на Орфей, в село Церово, Пазарджишко, в семейството на данъчен чиновник и домакиня. Много скоро баща й умира и семейството остава без пари и опора. Късметът обаче дава рамо на майката Парашкева и тя получава предложение за работа в Германия. Срещу помощ в домакинството на нея ще й бъдат осигурени средства за следване в медицински институт. Стоянка е поверена на грижите на баба си, дядо си и на по-големия си брат Кольо. Първите й срещи с фолклора стават в лицето на красивите песни на дядо й Толчо. Стоянка също запява, но нея не я удовлетворява само пеенето, а търси сцена и я намира на черницата

 

Детето се качва на дървото всеки ден, за да пее, а песните й се чуват надалеко. 
Междувременно годините от обучението на майка й минават и тя се връща от Германия, закопняла за децата си. Със спестените пари Парашкева ги изпраща да учат в Американския колеж в Самоков. По това време бъдещата Елена Николай решава категорично, че трябва да учи пеене и така попада на големия педагог и певец Иван Вульпе, който я подготвя за кандидатстване в Консерваторията. На първия конкурс - пеене, красавицата се представя блестящо, но на втория - солфеж и пиано, се проваля. Оценена е с двойка, като безнадеждно немузикална. Майка й вижда, че попада в задънена улица, и пише на брат й, студент по философия в Америка, да й помогне. Щерката заминава и скоро е приета за студентка в специалността на Кольо в университета на гр. Оберлин, щата Охайо. Но съдбата продължава да говори в нея и научавайки, че в града има Консерватория, бъдещата звезда започва да я обикаля с копнеж.
Започва да  работи и учи философия, пеене, италиански. Постепенно Стоянка узрява за идеята да напусне университета и да продължи музикалното си образование в Генуа. След известни разочарование тя намира пътя до най-реномираната музикална академия "Джузепе Верди" в Милано. Оттук започва и нейната голяма любов към музиката на блестящия композитор, на която тя ще остане вярна до края на живота си.

През октомври 1930 г. тя "грабва" журито с ролята си на Далила от операта на Джезепе Верди и я приемат. Оттогава датира и съдбовното й запознанство с проф. Пинторно, който по късно й доверява: "Когато ти запя, аз вътрешно се засмях и си казах - прекрасен глас, но малко пасторален (овчарски), куп дефекти, въобще необработен диамант. Но..." Постепенно Стоянка става една от първите студентки.
Ето и една любопитна история, която разказва Елена Николай в своята биографична книга, излязла в Италия. Една сутрин съквартирантката й се разболява зле. Стоянка вика лекар, който установява плеврит. Тя плаща визитите и лекарствата и с опита на майка си - медицинска сестра, бие инжекциите на приятелката си и така й спасява живота. Но пари няма и й се налага да гладува и ходи пеша до Консерваторията цяла седмица. А как се пее на гладен стомах..!

Най-сетне студентката завършва с пълно отличие, но парите свършват и тя не може да продължи квалификацията си. Светът се срива пред очите й, но любимият проф. Пинторно отново й подава ръка. След семеен съвет той я кани в дома си, дава й стая, учи я без пари.
"Моята кариера тръгна като буйна река", пише певицата през 1984 г.
Веднъж в студиото, където известни маестри от "Ла Скала" изслушват млади таланти, се появява старият оперен лъв импресариото Канела. След като чува Стоянка, той я ангажира за ролята на Азучена в "Трубадур" от Верди. Мястото е събора в малко селце. Дебютантката се страхува да не сбърка и някой от публиката да се провикне: Хей, циганко, това не е така." Но всичко става като скок в тъмното.

Следва покана за участие в Малта с операта "Риголето". Започват да я наричат Вердиана, а импресариото й решава, че прилича на царица Елена, жената на последния италиански крал, и така набързо я прекръстват на Елена Николай. На 29 години светът се отваря за нея. Поканите започват да валят. Приема да участва не само във Вердиеви творби, но и във Вагнерови, на Мусоргски и др. 

Един ден Пинторно я запознава с внука си д-р Андреа ди Маджо, специалист "уши, нос, гърло", който се влюбва в нея от пръв поглед е през 1937 г. бракът ги събира за цял живот. Следващата година е трагична за Елена Николай - първата й рожба умира няколко месеца след раждането. Но точно в този момент на страдание ръководството на "Ла Скала" я кани в състава си. В Милано се ражда и втората й дъщеря - Мария-Аурора, която Елена нарича по български Минка. Семейството купува красива къща край града и животът на певицата тече като по холивудски сценарий. Заради многобройните си ангажименти тя непрекъснато кръстосва света, като два пъти посещава и родината си. През 1944 г. Елена и Минка отново са в Милано, където в продължение на 19 сезона "Ла Скала" и Николай са неразделни. През 1956 г. Елена Николай се връща в България, където няколко години триумфира на различни оперни сцени до 1962 г. Но настъпва трагичната 1963 г., в която само за месец губи и майка си, и съпруга си. Това е и фаталната година, когато великата певица изпива до дъно горчивата чаша на успеха.

След като 17 г. е примадона на миланската "Ла Скала" и 22 сезона на "Сан Карло" в Триест и още толкова на "Арена ди Верона", тя решава да слезе от сцената, когато е в пълния си блясък. Никой не е съвсем сигурен по какви точно причини - здравословни или други, но тя се разделя с операта - любовта на живота си, преди да е навършила 60 г. Не прекрачва прага на нито един театър дори само от любопитство. За сметка на това пък прави нова кариера, този път в киното. Снима се във филми на най-големите имена от ранга на Виторио де Сика. 

Великата българка завършва дните си в дома "Верди" в Милано, построен от легендарния композитор за последно убежище на старите музиканти, където са положени и урните на Верди и жена му. Ето какво пише в спомените си: "Много хора се чудят и все това ме питат. Защо живея в Дом "Верди"? Защо не живея с Минка? В къщата "Верди" аз имам всички най-големи удобства. Взела съм си всички скъпи за душата ми вещи, килими, картини, книги...И тук, в този дом, сред спомените си бих искала да доживея дните, които Господ ми е дал". 
Николай идва още няколко пъти в България. А след смъртта й на 23 октомври 1993 г. италианската преса пише: Отиде си един от най-здравите стълбове на "Ла Скала", на големия италиански театър. Българо-италианката Елена Николай. 

24news.bg


0.1559 s - Время запросов к БД 499 - Количество запросов к БД 0.9974 s - Время парсинга страницы 1.1533 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш