Eзерото Лаго ди Комо - вълшебно място целунато от Бог (ГАЛЕРИЯ)

Сини води, още по-синьо небе и безкрайни планински върхове, покрити със сняг. Това е езерото Комо през май
2017-04-23 12:23:00
Eзерото Лаго ди Комо - вълшебно място целунато от Бог (ГАЛЕРИЯ)

Красиво пътешествие в миналото – XVI и XVII в. Така може най-точно да се определи разходката около Лаго ди Комо – най-известното, пленяващо с вълшебните си градини и фамозни вили езеро в Италия. То е емблема на Ломбардия и е точно под Алпите. Това обяснява ледниковия му произход, както и на съседните, едно от които е Лаго ди Маджоре. Макар и с площ, която не надхвърля 150 кв. км, Лаго ди Комо е едно от най-дълбоките езера в Европа, достигайки на места до 400 м. Затова разходката с наета лодка или с някой от фериботите е изключително удоволствие по равните му води.

От Лаго ди Комо градините и гледките към Алпите са се вдъхновявали десетки известни поети като Шели и Уилям Уърдсуърт. Малко известен е и фактът, че покрай бреговете му изживява последните си години и Пенчо Славейков. Той умира в градчето Брунате, разположено на южния край на езерото.

Можете да дойдете тук на почивка, отсядайки в някое малко красиво хотелче. Много от тях буквално са кацнали над езерото и разполагат с до десетина стаи.

Другият вариант е да прескочите от Милано. Оттам до Лаго ди Комо и по-точно до най-големия град около него – Комо, разстоянието е само 50 км с кола, които се минават за малко повече от час. Естествено може да дойдете и с влакче, което тръгва от гара „Гарибалди” в Милано.

Поглеждайки отгоре, ще видите, че езерото, което в голямата си част се захранва от р. Ада, има интересна  У-образна форма.

Най-горе от западната страна е разположен най-големият град – Комо, а най-красивият – Беладжо, е точно в сгъвката на У-то, където се пресичат двата ръкава. Планинската предалпийска територия между ръкавите на езерото – между Комо, Беладжо и Леко, е известна като Ларианският триъгълник. Изворът на р. Ламбро е тук. От западната страна пък се намира и най-големият и известен курорт – Каденабия.

Алпийските гледки обаче са само едната страна на романтичната разходка. С много по-голяма стойност са прелестните оригинални градини край езерото и красивите вили с богата история, датиращи в сегашния си вид още от XVI в. Някои имат предистория, стигаща до римско време, в годините на Плиний Млади. Много от тях имат внушителни градини, облагодетелствани от добрия климат, повлиян от езерото, в които се срещат редки тропически растения.

Най-известната вила, разбира се, е Вила д’Есте, която е построена през 1568 г. от кардинал Толомео Галио. Тя се намира на север от Комо до селцето Чернобио. През 1816-1817 г. вилата е дом на Каролина от Брунсуик, екстрадираната съпруга на принца на Уелс. Градините в английски стил са продукт на този период. По-късно вилата е преобразувана в луксозен хотел. Днес е известна със своите знаменити гости, като единствено те могат да я разгледат отвътре. Но за сметка на това всички туристи могат да се разходят в две други красиви градини наблизо. Те са разположени в с. Термецо и едната е общинският парк.

Другата е знаменитата градина на Вила Карлота – единствената край езерото, която трябва да се види на всяка цена.

Вила Карлота е построена за миланския търговец Джорджо Клеричи през 1690 г. и заема площ повече от 70 000 кв. м. Италианската градина със стъпалата, фонтаните и скулптурите е създадена по същото време. Неслучайно тук има и малка скулптурна галерия.

По-късно Вила Карлота е продадена на неаполитанския банкер и политик Джанбатиста Сомарива. Самият Стендал е бил негов гост през 1818 г. и посещението му е описано в началото на една от най-прочутите му книги – „Пармският манастир”. През 1843 г. вилата е купена от принцеса Мариане от Насау като сватбен подарък за дъщеря й Карлота, чието име носи и до днес.

Ако продължите разходката си из прочутите вили на езерото, можете да тръгнете с лодка, наета от някое от съседните пристанища, и ще стигнете до гористата Изола Комачина – най-големия остров на Лаго ди Комо. Веднага след него, на западния бряг на езерото, ще акостирате с лодката до Вила Балбианело. Тя е известна със своите терасовидни градини. Построена през 1787 г. на мястото на францискански манастир, тя е била последният дом на изследователя Гуидо Монцино. Днес е музей, посветен на неговата работа.

За да стигнете до последните две известни вили на езерото, трябва първо да посетите най-романтичното му кътче – градчето Беладжо.

 То е място мечта, скътано на нос между двата ръкава на езерото. Името му идва от латинското Bi-lacus, което означава „между езерата”. Гледката, която се разкрива към езерото от тесните калдъръмени улички на градчето, е уникална. Прекрасна разходка можете да си направите по крайбрежните улици на Беладжо, които са краят на красив общински парк.

Той обаче е нищо пред парка на Вила Мелци в Беладжо. Тя е построена в неокласически стил от архитекта Джокондо Албертоли през 1808-1810 г. като лятна резиденция на Франциско Мелци – вицепрезидент на Наполеон. Паркът разполага с оранжерия, параклис и японска градина и е засаден, както повечето на езерото Комо, с големи рододендрони. Тук най-уникални са статуите, сред които са се разхождали редица знаменити композитори. Един от тях – Ференц Лист, е създал Данте соната, въодушевен от изящната статуя на Данте и Беатриче в парка.

Докато се разхождате из Беладжо, трябва да видите и Вила Сербольони. Сега тя е дом на „Учебния и конферентен център Беладжо” – жилищен комплекс, основан и управляван от фондация „Рокфелер” през 1959 г. Прочутият й парк обаче е създаден в края на XVIII в. от Алесандро Сербольони, а сградата се е появила на мястото на вила, принадлежала на самия Плиний Млади.

В Беладжо се намира и грандхотел със същото име. Декорираният в стил „Бел епок“ кралски апартамент някога е приютявал короновани глави, но и сега всяка стая има същия царски изглед към езерото Комо, чиято естествена красота е привличала още Гьоте и Байрон.

В края на малката ни романтична разходка ще трябва да се върнем в самото начало и да отделим малко време за град Комо. Оттук до всички точки на езерото тръгват лодки и корабчета, както и няколко ферибота.

Красотата на Комо е възпята от Уилям Уърдсуърт още през далечната 1790 г., като и до ден днешен старият му център се е запазил непокътнат. Можете да се разхождате на воля в алеите на двата парка или да поседнете в някое от уютните кафенета.

На любителите на архитектурните забележителности ще предложим на първо място катедралата, строена през XIV в. Тя е в центъра на стария град и е с много красива фасада. Вътре крие истински съкровища, сред които са няколко гоблена и ренесансов олтар от края на XIV в., дело на Томазо Родари и Бернардино Лини.

В съседство с нея се намира сводестият Бролето, както наричат сградата на кметството, построена през XIII в. Не пропускайте и двете прелестни църкви „Св. Фиделий” и „Св. Абондий”. Те са издигнати в съвършения ломбардско-романски стил.

Накрая, заредени с максимална доза емоции, може отново да вземете влакчето и да се върнете назад в Милано или ако само минавате оттук, да продължите с колата по пътя към столицата на Лих­тенщайн – Вадуц, а оттам до Мюнхен.

24news.bg


0.1456 s - Время запросов к БД 499 - Количество запросов к БД 0.9208 s - Время парсинга страницы 1.0664 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш