149 години от рождението на "лудия монах" - Григорий Распутин

Той е лечител и самоук духовник, както и най-чудноватият прозорлив политик, който се радва на невероятно влияние сред управниците на Русия за времето си
2018-01-22 13:30:00
149 години от рождението на

Той е лечител и самоук духовник, както и най-чудноватият прозорлив политик, който се радва на невероятно влияние сред управниците на Русия за времето си.

Животът му е бурен, а смъртта му - брутална: в студена зимна нощ в Санкт Петербург на 30 декември 1916 г. брадатият свят човек и довереник на царското семейство Григорий Распутин става жертва на мистериозен заговор начело с роднини на цар Николай Втори. Скоро след това тялото му е намерено в река Нева с огнестрелни рани и следи от изтезания.

Григорий Ефимович Распутин /с рождена фамилия Новых/ е роден на днешната дата през 1869 г. в сибирското село Покровско, Тоболска губерния. Тази дата е възприета за окончателна, макар че различни източници сочат и други рождени дати на монаха - през 1864, 1865 и 1872 години.

В писмо от 7 декември 1916 г. Распутин казва, че най-вероятно няма да доживее да посрещне Нова година - предсказание, което се оказва вярно, тъй като е убит само девет дни по-късно. Писмото също така уточнява, че ако бъде убит от обикновен човек, семейството на императора ще оцелее, но, потресаващо, ако умре от ръцете на аристократ, цялото семейство на императора ще умре до две години и никой аристократ няма да може да живее в Русия поне двадесет и пет години.

“Предвид неговата близост до властта и странния му начин на живот той си е създал много врагове”, каза историкът Иван Успенски. Дори 100 години след насилствената смърт на Распутин легендата за него продължава да се носи.

Распутин е смятан по-скоро за фигура, олицетворяваща суеверието, отколкото религиозната вяра, и едва ли може да се каже, че е представител на тогавашната Руска православна църква.

На стогодишнината от смъртта му в Петроград, както наричали тогава Санкт Петербург, между Православната църква и руската държава съществува негласна връзка. Религиозната общност се смята за важен поддръжник на вътрешнополитическата система.

Сред донякъде шокираното, донякъде забавляващото се с него общество в Санкт Петербург, ексцентричният Распутин, който често ходел облечен в селски дрехи, е бил на почит. Започва да си създава репутация не само на благочестив и свят човек, но и на такъв, който може да пророкува бъдещето и който е в състояние да излекува престолонаследника. След като придобива престиж и политическо влияние, както се твърди, като “доносник на царя”, се сдобива и с врагове.

Смъртта му е мистериозна като животът му. Имало ли е пръст в смъртта му британското разузнаване? Има истории за това как Распутин и тогавашната руска царица от германски произход са планирали да сключат примирие между Русия и Германия, което е щяло да бъде заплаха за Великобритания. Век след смъртта на Распутин в Покровское има музей в памет на най-известния жител на селото. 

Николай II и императрицата го наричали „нашия приятел“ или „Григорий“, а той тях – „тате и мама“. В семейството на последния руски император Распутин бил въведен от черногорски принцеси, които били недолюбвани поради пристрастието им към окултизма и ги наричали „черногорски паяци“.  Распутин изпълнявал в двора доста приложна функция – помагал на болния син на царското семейство Алексей. Според народната легенда той пристигнал в Петербург по лично указание на Богородица – като спасител на царския син, а и неведнъж самият той казвал: „Ако мен ме няма, и царя няма да го има“ (и се оказал прав). През цялото време, в което Распутин бил в двора, „копаели“ под него. Той бил много неудобна фигура, протестирал срещу участието на Русия в Първата световна война. Много от обвиненията, повдигнати на Распутин – сектантство, разврат, задкулисно влияние върху политиката – така и не били доведени докрай, тъй като не получили необходимото потвърждение. През лятото на 1914 година е извършено първото покушение над Распутин, а на 30 декември 1916 – второто и последно.

Родната къща на Распутин вече отдавна не съществува, но в съседната сграда, където са живели роднините му, се помещава неговият музей, който е популярен сред туристите от цяла Европа. “Често е гостувал тук и почти нищо не се е променило от смъртта му през 1916 г.”, каза уредникът Марина Смирнова. “За жалост не са много личните му вещи, които са запазени, защото Распутин е бил скитник”, заяви тя. Има стол, чиния и огледало, за които се смята, че са автентични, в някои малки стаички има няколко експоната в стъклени витрини. На една от снимките в музея Распутин маха с ръка. “Винаги съм се интересувала от Распутин и веднага отворих музея след края на комунизма, тъй като по онова време това не беше възможно”, каза Смирнова, която е родом от съседния град Тюмен. “Ние нямаме с какво толкова да привличаме туристи. Други имат Казанова или Дракула, а ние имаме Распутин.”
Един от най-известните посетители на музея, който е на 2000 км източно от Москва, е може би германската поп група “Бони Ем”. Песента “Распутин” я прави популярна в края на 70-те. “Не ни се позволяваше да я пеем на концерти в СССР”, казва вокалистката Лиз Мичъл. “Нашият организатор смяташе, че може да прозвучи обидно.”

24news.bg


0.2695 s - Время запросов к БД 557 - Количество запросов к БД 1.3086 s - Время парсинга страницы 1.5781 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш