Огнян Герджиков на 72 год! От флейтата, през футболната врата до "Дондуков"1 (ГАЛЕРИЯ)

Мечтае в памет на майка си като навърши 100 години да пробяга 100 метра за рекордните 30 секунди…
2018-03-19 11:28:00
Огнян Герджиков на 72 год! От флейтата, през футболната врата до

Юрист, поет, музикант, певец, спортист, политик, а преди година и премиер.. Най-малко 20 различни лица има проф. Огнян Герджиков, който днес навършва 72 години. 

Юристът  е роден в София на 19 март 1946 г. Покрай майка си Тинка, почитателка на музиката и валсовете във Военния клуб, като малчуган бъдещият професор по право се научил да свири на пиано и флейта. Справял се и с пеенето, даже роднините му виждали в него бъдещ оперен певец. В училищния оркестър бил водач на флейтите. Герджиков  свири на пикола в оркестъра към средното му училище през 1964 г. Всяка година през май изнасяли концерти в зала “България”, а Герджиков бил водач на флейтите. 

В крайна сметка обаче, когато трябвало да кандидатства за студент избрал правото в Софийския университет, поемайки щафетата от баща си. 

Докато учи, Герджиков припечелва и като диригент и певец, и даже като илюзионист и хамалин.  Като студент се запалва по баскетбола и тениса, който и досега е голямата му страст. "Гоня всяка топка, като животът ми да зависи от това", признава професорът.

И сега Герджиков може да бъде видян на корта в повечето аматьорски турнири, знае се, че е много добър и в пинг-понга.  Наскоро обяви, че мечтата му е на 100 години да пробягам 100 метра за по-малко от 30 секунди.
Звучи напълно сериозно, защото майка му доживя до 100 години, а леля му вече е на 104 г.

Хабер си нямал от политика до април 2001 г., когато неговият колега от университета Пламен Панайотов му казал: „Знаеш, че Негово величество се върна да основе мощно движение за нови икономически решения и нов морал в политиката. Той ми гласува доверие да поканя подходящи хора. В твое лице виждам такъв човек.“ Отговорът първоначално бил „не“: „Нямам вкус към политиката, Пламене. Това, което правя, ме удовлетворява. Преподавам, оглавявам Арбитражния съд при БСК, търсят ме за консултации…“

Впрочем, професорът прави това и досега, освен, че свири в свободното си време на флейта, пише стихове, играе тенис и мечтае за нещо повече от това да стане като майка си столетник – иска в нейна чест като навърши 100 години да пробяга 100 метра за рекордните 30 секунди…

Та навремето, след завръщането на Царя, той прекарал 12 дни в размисъл и рекъл накрая: „Приемам, Пламене!“

Дошло по-късно ред да заяви като какъв например се вижда. „На мен, рекъл, би ми отивала законодателната комисия“. Панайотов многозначително посочил с палец нагоре – в парламента, да, обаче в ръководството.

В нощта на изборите пред НДК журналистите напират, ще смачкат г-н Сакскобургготски. Той има охрана – Бойко Борисов, бъдещият началник на държавата. Герджиков е до тях и неусетно някак си поема функцията на втори бодигард. С Бойко се хващат за ръце, за да удържат тълпата, притиснала Царя. И Бойко му казва: „Ще делим хонорара“.

„Още не ми се е издължил, а лихвите текат“, отбелязва незлобливо професорът в автобиографичната си книга. Той не е беден. Де юре е пенсионер, но преподава на студенти, председателства арбитражен съд, членува в борда на директорите на „Аквахим“ АД, консултант е в ИК „Труд и право“ и в съвет при омбудсмана.

Бившият председател на Народното събрание и настоящ служебен премиер проф. Огнян Герджиков е познат и с поетичната си дарба. Той вече има издадени няколко книги в рими, сред тях и детски. 

С последните си рими си проф. Герджиков разбива на пух и прах здравната реформа. Заради сполетялата го здравословна беда - трън в палеца, професорът изпитва на гърба си целия абсурд, на който са подложени българските граждани в лечебните ни заведения, а това е и последното му произведение...Сега като служебен премиер обмисля пълна промяна в здравната реформа.


ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА

Заби се трън жестоко в моя палец 
и одве сгърчен в болницата влитам. 
Отвсякъде личи, че съм страдалец, 
от болка чак краката си преплитам. 

„Да, господине, много неприятно, 
но болницата няма тазʾ пътека. 
Да беше трън в петата, да, но в палец? 
Момент, да видя в нашʾта картотека. 

Намирам по пътека сто и двайсет. 
За пръст е тя, но трябва да е среден. 
А както и да гледам, то се вижда, 
че средният Ви хич не е повреден.“ 

„Добре тогаз, пишете, че е среден!“ 
„Но господине, туй ще е измама. 
Нали го виждам, че не е повреден.“ 
„Ох, направете нещо, Вашʾта мама!“ 

„Единствената опция е тази: 
да се премести трънчето надлежно, 
на точен пръст да иде и тогава 
ще спазим правилата най-прилежно.“ 

„Правете кʾвото щете, но по-скоро! 
Сами го вижте: син, подут, кръвясал. 
Боли, пулсира, свитки ми излизат. 
Направо съм си вече перкулясал.“ 

„О, господине, тъй не става лесно. 
Пишете, че сте запознат с правата. 
Пишете още, че за Вас е риска, 
случайно паднете ли от кревата. 

И дайте, моля, личната си карта! 
Без нея няма как да Ви приемем. 
Сега ще ида аз да я сканирам. 
И данните Ви лични ще да вземем. 

„Семейно положение?“ - „Неженен“ 
„Тогава, завещание пишете!“ 
„Но, моля Ви, не смятам да умирам.“ 
„За всеки случай – и не се гневете!“ 

И трябват още някои важни данни: 
по-точно – към какво сте алергичен? 
В рода си имате ли наркомани 
и имали ли сте бронхит спастичен? 

Какви лекерства вземате за кръвно 
и за простатата, евентуално, 
пушач ли сте, и пиете ли често, 
свещички слагали ли сте анално? 

Сърцето как е, имате ли кръвно? 
Кардиологът ще Ви го измери. 
Ще трябва да се вземат някои проби. 
И още нещо, ако се намери. 

Освен това, е нужна спектрограма, 
ще вземем кръв за кръвната картина. 
Изследването, за да бъде пълно, 
ще трябва да дадете и урина.“ 

„Защо пък и урина, не разбирам. 
Махнете този трън и обещавам, 
че после, без за миг да се забавя, 
урината си цяла завещавам.“ 

„Когато обработим всички данни, 
ще преценим дали за планов прием 
или е случай с елемент на спешност, 
и почваме да режем и да шием.“ 

О, слава Богу! Случаят бил спешен. 
И вкараха ме в операционна. 
Хирург пристига, с маска на лицето 
и почва операция шаблонна. 

„Сестра, упойка, лампа, марля, скалпел 
и дръжте пръста, моля, да не мърда!“ 
Усетих аз ръката на хирурга - 
ръка на мъж - уверена и твърда. 

„Готов съм, свърших, слагайте превръзка! 
И хоспитализирайте го спешно!“ 
Недоумявам, що това е нужно? 
Дори ми стана малко смешно. 

Защо ще трябва в болница да бъда? 
Защо не мога вече да си ида? 
Обезтрънен с превръзка много лека. 
Да легна в болница ще е обида. 

Обида към самия мен, най-вече. 
Обида и към хилядите болни. 
Кому е нужно? Сетих се накрая - 
да бъдат, май, в системата доволни. 

„Ти само ще се водиш, че си тука – 
прошепва във ухото ми сестрата, 
след седмица ела да те изпишем! 
Такава всъщност е при нас играта. 

И само потребителската такса, 
ще трябва да платиш при нас накрая, 
за леглодните в болницата ужким, 
но истината само аз да зная.“ 

Такава бе клиничната пътека. 
По нея дадох своя скромен принос 
към здравната система на страната. 
Но плюс ли е това или пък минус??? 

Скромен гений: О.Г.


0.2387 s - Время запросов к БД 557 - Количество запросов к БД 1.1471 s - Время парсинга страницы 1.3858 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш