Петър Дънов: Страданието не е наказание - човек почва да мисли и гради (ВИДЕО)

На някои хора им е дадено да не се учат от собствените си грешки. Ако им се говори, няма да разберат. Те се учат по пътя на това мъчно чувство
2017-04-14 13:47:00
Петър Дънов: Страданието не е наказание - човек почва да мисли и гради (ВИДЕО)

В много беседи и разговори Учителят засяга въпроса за страданията, като разкрива техния дълбок вътрешен смисъл. Когато бъдат разбрани , човек по-лесно ги понася и приема благото, което те носят.

Учителят рече:

Страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието. Знайте, че заблужденията, противоречията и страданията във вашия живот не произтичат от Бога. Страданията и нещастията във вашия живот се дължат на неразбиране на великите принципи и закони, с които Природата си служи. 

Страданията произтичат от неразбиране на Живота. Който иска да се освободи от страданията, трябва да измени посоката на движението си. За да постигне това, той трябва да бъде смел и решителен. Когато някой човек върши престъпления, страданията се качват на гърба му и го карат да мисли. 

Природата гледа най-първо с мекота да ни възпитава и ако ние не възприемаме, тогава идва бурята. Природата се проявява такава каквито сме ние. Тя се нагласява спрямо нас и тогава ние разбираме езика и.

При всяка скръб се ражда нещо ново, велико в човешката душа. Великите идеи се раждат след голяма скръб. Човек скърби, докато се роди новото в душата му. Щом се роди, изпълва се с радост. 

Страданието не е наказание. То се дава за поучение. На думата „наказание“ ние даваме съвсем друго тълкувание. „Наказание“ значи „Казвам му да разбере“. Ако ви дойде някакво изпитание, не се смущавайте В него е скрито известно благо, което ще дойде накрая, след като издържите. Не пресилвайте условията. Знайте, че благото, за което копнее вашето сърце и вашият ум, ще дойде навреме. Гледайте да не пропуснете това благо. 

Не избягвайте страданията, но се ползвайте от тях. Апостол Павел казва: „Днешните страдания не може да се сравняват с онези велики блага, които те носят.“ Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих.“ Чрез страданията Любовта подготвя условията за нови радости. Сегашното страдание е условие за бъдещата радост.

Страданията и скърбите са Божествени рала, които преорават почвата, за да поникнат семената на добродетелите. Когато човек страда, става по-добър и по-мек. 

Пробуждането на съзнанието не става механически, но чрез подтици, които идат от страданието. Колкото повече противоречия има човек, толкова повече са неговите възможности за растене. 

След всяко заспиване на съзнанието идва страдание, което да го пробуди. След това идва отново освежаване, подем. 

Страданието ще ви повдигне. Радвайте се, че страдате, за да принесете плод. Когато Природата поставя някого в ограничения, тя им предвид неговото благо, тя има за цел да събуди скритите сили в него. Когато майката тури детето в коритото да го къпе, то плаче, мисли, че това е лошо. То не разбира, че майка му мисли неговото добро.

Като страда, човек постепенно изправя мисълта си. Щом мисълта се изправи и съзнанието се пробужда. При страданието идва едно нови съзнание у човека. Това е значението на страданието. 

Подаръците, които живата Природа дава на човека, това са разумните страдания. В тях се крият опитностите, при които човек се развива. Плод на тези страдания са подтиците, които го карат да расте. 

На всеки човек са дадени толкова страданията, колкото е нужно за развитието на неговата душа. Страданията не са произволни. Като говоря за тях, разбирам разумните страдания. Човек е дошъл до сегашното си развитие благодарение на мъчението и страданията. Те подготвят човека за Любовта.

Страданията са път, който човек върви, за да развие Божественото в себе си. Ти ще съзнаеш, че си пътник на Земята, дошъл да учи.

Трябва да дойдат бури във вас, за да разгонят мъглите; тогава ще изгрее Слънцето. 

Дойдат ли страданията, превърнете ги в добродетели. Който е страдал много, той е мек и добродетелен.

Чрез страданията човек се изменя постепенно и най-после се решава да води чист и свят живот.

Всяка мъчнотия е изпит, който трябва да се издържи. Като дойде едно изпитание в твоя живот, кажи си: „Страданието е дошло, за да изправя една моя грешка.“ Когато човек придобие самообладание, мъчнотиите и страданията ще изчезнат. 

Кой е краят на страданията? Разумността. Ако след като страдаш, станеш по-разумен, ще благодариш – това страдание е на мястото си.

Защо идват страданията? За да се премахнат нечистотиите в човешкия ум. Чрез мъчнотиите се пречиства нервната система.

На някои хора им е дадено да се учат от собствените си грешки. Ако им се говори, няма да разберат. Те се учат по пътя на страданието

Страданията представляват велика Божествена наука. Без тях човек не може да се учи. Те носят знание.

Страданията са оран, радостите – сеене. Страданието трябва да се превърне в радост – посятото трябва да се израсне. И обикновеният, и великият страдат, само че обикновеният човек страда и се ожесточава, а великият страда и се повдига.  

24news.bg


0.1511 s - Время запросов к БД 499 - Количество запросов к БД 0.9591 s - Время парсинга страницы 1.1102 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш