"Пипи дългото чорапче": Има едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат...

Астрид Линдгрен - жената, която ни дари с най-красивите детски спомени се ражда преди 110 години
2017-11-14 17:26:00

Астероид носи името й.... Дори Джордж Лукас, който остава в историята с "Междузвездни войни", смело може да завижда на една от най-продаваните и досега детски писателки в света.

"Най-важното е да ти е весело", е девизът на шведката. И отдава живота си на щастието и любовта. Защото за нея детството никога не свършва. "Карлсон отлетя, но той непременно ще се върне!", казва Астрид.
Линдгрен наистина е необикновена от малка, въпреки че расте в дълбоката провинция. Страстта й да се катери по дърветата остава до дълбока старост. В окръга още помнят, че тя е една от първите, които подстригват косите си само на 16. Шокът е огромен, баща й почти я гони от дома им. 
Астрид е и от най-известните майки хулиганки в света, твърдят собствените й деца. Освен това тя е кралица на суинга, с което направо скандализира обществения вкус. Мислела се за толкова непривлекателна, че според нея било абсурдно някой да се влюби в нея. Детството за бунтовната госпожица завършва заради блаженото й неведение от изкушението на забранения плод, заради което е изгонена от рая. Астрид забременява. На 20 години да роди дете без баща? За да се спаси от позора, заминава за Стокхолм. Тя е на 18, но й се налага да заживее като възрастна, далеч от детските игри. Записва се в курс по стенография и машинопис. Няма и петаче в джоба. Страда от самота в огромния враждебен град. Единственото, което я спасява, е четенето. С помощта на нейна приятелка, заклета феминистка, ражда в датска клиника и дава малкия Ларс на приемни родители. 
По обява от вестник се явява на интервю за секретарка. Така се запознава с шефа на кантората Торстен Линдфос, на когото му върви да открива талант у 19-годишни момичета. Предишната му асистентка е шведската примадона на сцената Сара Лендер. 
През 1929 г. научава, че приемната майка на Ларс е получила инфаркт. Голямата й мечта да си прибере момченцето се сбъдва неочаквано. "Любовта към децата винаги е стояла преди тази към мъжете", казва в автобиографичната си книга писателката. Почти всичките й герои са сираци - Пипи, дъщеря на ангел и пират, Мио, с неговата мечта за баща крал, Дребосъчето, на когото родителите не обръщат голямо внимание. 
Общият тираж на книгите й по света е 80 милиона екземпляра. Произведенията й са преведени на 76 езика. 
Шефът й я запознава със Стуре Линдгрен, който ръководи кралския автомобилен клуб и изиграва огромна роля в живота й. Това не е любов от пръв поглед. Линдгрен се шегува, че ако една секретарка иска да се омъжи за шефа си, е достатъчно да се разреве в кабинета му, разчитайки на сърдечността му. Но точно това става и с нея, макар че не го е искала. Така започва светлата половина от живота й. Тя се омъжва за Стуре, остава вкъщи и се посвещава на детето си. 
Синът й се гордее с майка си хулиганката. Тя скача в трамвая по време на движение, кондукторът я глобява, загубва си обувката, когато слиза от автобус, и се придвижва с единия крак на тротоара, с другия на платното. На бял свят се появява и дъщерята Карин и случките продължават. 
Първата си книга обаче написва на 37 години, като изобщо не се надява да я отпечатат. Журито, което много харесва "Брит. Мари излива душата си", е разочаровано, че авторката е обикновена домакиня. Втората - "Пипи Дългото чорапче", се превръща в сензация. Малкото червенокосо момиченце, което не иска да порасне, едва ли не става символ на феминизма. Една след друга започват да излизат и другите й книги. 
През 1978 г. във Франкфурт тя получава престижната Награда за мир, на която са носители Алберт Швайцер и Херман Хесе. На галавечерта тя дръпва такава реч, че предизвиква истинска буря и големи преобразования в европейската педагогика. Година по-късно в Швеция е приет първият в Европа закон за защита правата на детето. 
Влиянието на Линдгрен върху политическия и социалния живот е огромно. За 90-годишния й юбилей премиер министърът на Швеция й връчва чек за 7,6 милиона крони - сума, равна на Нобеловата награда, която така и не получава. Когато й присъждат титлата "Човек на годината", с неподражаемо чувство за хумор казва: "Нещо грешите. На мен, глухата, полусляпа и изкуфяла старица, давате тази награда?"
Една от най-известните световни писателки преживява смъртта на родителите си, на приятелите си, на съпруга си и дори на собствения си син, така че е трудно смъртта да я уплаши. "Животът е странно нещо - продължава толкова дълго и все пак е толкова кратък!", коментира тя.

Да споменем някои от незабравимите, станали вечни, мисли, вложени в устата на нейните, завладели завинаги сърцата ни, герои:

"Карлсон, който живее на покрива": "Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека." "Сега да ти кажа ли какво лекарство бих взел? — Какво? — полюбопитства Дребосъчето. — „Пресладък прах“ по рецептата на Карлсон, който живее на покрива. Ще вземеш малко шоколад, малко бонбони, ще добавиш също такава порция курабии и всичко това ще счукаш и хубавичко ще го размесиш. Щом приготвиш лекарството, аз ще го взема. Това много помага против температура.Спокойствие и само спокойствие."

"Емил от Льонеберя": "Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости отколкото са дните в годината. Вместо знаме вдига на пилона сестричката си Ида, пада от кокили право в супника на госпожа Петрел, напива прасето и кокошките… Но когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата."

"Пипи дългото чорапче": "Защо вървя заднишком ли? - възкликна Пипи - Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?" "Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят." "Но, Пипи, каза Томи, - можеш ли да свириш на пиано? - Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения."   "Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи." "Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите." "То наистина не си заслужава - каза Пипи. - Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. - Пък и не умеят да си играят - отбеляза Аника, - Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш! - Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. -Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат."

24news.bg

 


0.1849 s - Время запросов к БД 507 - Количество запросов к БД 1.4530 s - Время парсинга страницы 1.6379 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш