Аристократът на българското кино Явор Милушев на 70 (ГАЛЕРИЯ)

За него творецът е гений, а за себе си казва, че е обикновен човек
2018-01-09 17:19:00
Аристократът на българското кино Явор Милушев на 70 (ГАЛЕРИЯ)

Той  е сред най-популярните български артисти, има десетки роли в българските театри, киното и телевизията. Гастролира с постановки на театри в Русия, Франция, Германия, Унгария, Румъния, Югославия, Македония и др. В България обаче всички го помнят в ролята на Яворов. И като че ли двамата творци като образи се сляха завинаги. Защото там, в станалия класика филм "Дело №205/1913 г." на режисьора Киран Коларов, като че ли Явор Милушев изигра себе си.

Днес аристократът на българското кино навършва 70 години.

Кариерата на Явор избуява и избухва в Града под тепетата преди три десетилетия. Там с Цветана и Любен Гройс правят чудеса, за да се преборят със скуката и досадата в родния театър. След това триото разбуни и столицата, докато вадеше хит след хит в "Сълза и смях". Публиката все още помни култовото представление "Двама на люлката". В страхотната пиеса на Уилям Гибсън се оглеждат Явор и Цветана - с цялата им чувствителност, изтънченост и неподвластност на времето и социалните схеми. 
Именно аристократизмът на духа и бунтарството в характера са запазена марка на актьора, блестял в десетки филми и постановки и сегашен зам.-министър на културата. Той и Цветана преживяват какво ли не - от разрухата на "Сълза и смях" до конфликтите по барикадите на демокрацията. Може би затова той е най-съвършеният Яворов в родното седмо изкуство.

Каквото и да се случва обаче, човекът, в чието родословно дърво по майчина линия има благороднически титли, винаги запазва вдигнатия си гард. Магическата за съдбата му дума е свобода. 
 "Възпитан съм да бъда свободен човек и да уважавам свободата на другите. Тя е синоним на творчеството. Затова всяка намеса в него носи ако не поражение, то нюанси - в картина, която двамата с Цветана никога не сме рисували. Не споделям практиката, в която артистите казват на колегите си какво да правят, за да им е удобно да присъстват на сцената. Това говори само за безпомощност. Нима един тромпетист ще каже на пианиста какво да свири. Възможно ли е да си представим в музиката на Моцарт щрайхът да предявява изискванията си към браса. Това е наивно. Никога не съм работил така", изповядва се Явор и понякога се дистанцира от егоцентризма на съсловието. И най-равнодушните признават, че суетата му остана в рамките на умерения прогрес, дори когато беше депутат. 
 

"Голямото удоволствие е в това, ако можеш, да направиш нещо повече от това, което другите предлагат. Това е и партньорството - постоянно подаване на идеи. За да се стигне до кулминацията", разкрива житейската си философия Явор. Алфата и омегата в нея е присъствието на изключителната му съпруга. 
 "Живеем заедно, без да си налагаме нищо един на друг. Но сме постигнали онази хармония, която не предполага нито един от двамата да казва: "Това ще бъде така, както аз искам, и ти си длъжен да се съобразяваш с него!". Не. Цветана е дама и нежно същество и се стремя, доколкото мога, да не преча на нейния духовен свят. Вкъщи е нашият интимен мир. Ако го наруша, значи нарушавам статута й - като мой партньор и любим човек. Не мога да си представя, че бих го направил. Това не влиза в моите разбирания", споделя Явор. 

За него творецът е гений, а за себе си казва, че е обикновен човек. В светския живот е закичен с титлата "Мистър Елеганс". Жените и днес се прехласват по него, нищо, че няма сини очи, както самият той искал като млад. По майка фамилията му е Бернкопф и идва от красива Швейцария. Оттам е и връзката му с европейската аристокрация. Името му Явор е съвсем българско, както и фамилията Милушев. По линия на баща си, известен столичен адвокат, произхожда от стар български род. Преди време в документален филм, посветен на самия него, разказа, че от дете прозорецът му винаги е гледал към Витоша.

 

Обича София, защото е от малцината, които могат да се похвалят с това, че са кореняци столичани. Явор Милушев е играл на всички професионални сцени в България. А от 1979 г. до 1993 г. името му е част от състава на столичния театър "Сълза и смях". Последната му гордост е, че е организирал поставянето на бюст на Владимир Димитров-Майстора в село Дивля, изваян от именития наш скулптор проф. Величко Минеков. От 20 години неизменно до него е актрисата Цветана Манева. Имат и внук. Цветана признава, че в негова компания винаги се чувства жена, защото той е истински джентълмен.

Познава своите недостатъци и отдавна съжителства в хармония с тях. Суетността му е присъща, но за него това е сравнението между истинското "аз" и идеала на човека за самия себе си.  


0.2366 s - Время запросов к БД 557 - Количество запросов к БД 1.3600 s - Время парсинга страницы 1.5966 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш