Артър Милър: Предателството е единствената истина, която остава до края

24 news подбра вдъхновяващи мисли на известния драматург, който е роден на днешната дата в далечната 1915
2016-10-17 09:50:00
Артър Милър: Предателството е единствената истина, която остава до края

Артър Милър години наред се възприемаше като въплъщение на американската мечта. Роден на днешната дата в далечната 1915 в Ню Йорк, той успява да се превърне в един от стълбовете на американската култура през ХХ в.; пиесите му имат успех от САЩ до Русия и Китай.

Американската мечта

Баща ми твърдо вярваше в американската мечта. Беше пристигнал в САЩ от малко полско градче, прогонен от преследванията на евреите там, и можеше да се закълне, че ако се трудиш здравата и имаш цел, непременно ще успееш. Вярваше и в още нещо, което е типично за цяла Америка - че всяко следващо поколение ще е по-богато и по-проспериращо от предходното. Сега за първи път в историята на Америка (става дума за 1996 г. - бел. ред.) новото поколение е по-бедно от предишното. Питали са ме защо, след като съм смятан за въплъщение на американската мечта, в „Смъртта на търговския пътник“ я развенчавам, показвам нейното рухване. Аз също съм засегнат донякъде от Голямата депресия, макар и по по-необичаен начин. По онова време бях 13-14-годишен, а това е много деликатна възраст. Случилото се сериозно разклати вярата ми. Дотогава живеех с мисълта, че всичко е дадено веднъж завинаги, системата е установена и може да се променя само към по-добро. Оказа се, че всичко, в което съм вярвал, е една празна черупка. Вече нямаше пари да ходя на училище, трябваше да работя на няколко места едновременно, за да си изкарвам прехраната, а пазарът на труда по онова време беше свиреп, защото много хора се бореха за едно-единствено работно място. 
След депресията започнах да се замислям колко време всъщност може да трае едно статукво, доколко един човек е защитен от колапс и катастрофа в семейството си, в работата, в обществото..

Театърът

Някои пишат, за да забавляват хората, пиесите им да се харесват. При мен не е така. Не намирам, че задачата на драматурга е да вземе историята на двама души и просто да я „продаде“ на публиката. Това е абсолютно погрешно. В моите пиеси има дълбока ирония, героите ми са смешни, но това в действителност не буди смях, то е ужасно. 
Смятам този стремеж на всяка цена да забавлява за проблем на съвременния театър - с реализма е свършено. А това е свързано и с начина, по който се гледа на публиката, по който се оценява нейният интелект. 

Езикът

Американският английски не е нещо постоянно, той непрекъснато се променя. Вземете ме мен за например - майка ми е от Ню Йорк, а баща ми е роден в малко полско градче и 6-7-годишен пристига в Щатите. Представете си колко различен беше езикът им, макар и двамата да говореха уж американски английски! Това се превърна за мен в едно от най-любопитните неща за изследване. 
Понякога съм гледал постановки на мои пиеси по света на езици, които не разбирам. Случи се в Стокхолм и Пекин и - повярвайте ми, разбрах кое в тях е направено според това, както съм го мислил и писал, и кое - не. Но публиката е еднаква навсякъде. Когато са отегчени, зрителите навсякъде по света се отпускат назад в столовете си и започват да си гледат часовниците. А ако им е интересно, през залата минава електричество, независимо дали това става в Швеция или в Китай.

Литературата ще промени света

През 50-те се вярваше, че писателят има отговор на всички въпроси, че може да промени обществото. Тогава аз и приятелите ми, интелектуалци с леви убеждения, се мислехме за нещо като водачи, които могат да насочат държавната машина в някаква посока. Оказа се, че изобщо не е така. Въпреки това тази вяра ни даваше енергия и ни правеше оптимисти дълго време. Човек трябва да вярва, че литературата променя света, защото няма категорични доказателства за противното (смее се). 
Преди Втората световна война в Германия, в страните от Средна Европа, във Франция - страни, които устремно са вървели към фашизъм, е имало радикални писатели и драматурзи, които са оказвали огромна съпротива, независимо че действията им не са имали успех. Важното е, че са поддържали духа на съпротивата жив. 
Навремето ние изповядвахме един вид романтичен марксизъм, хората идваха на нашите сбирки да пийнат и да се повеселят, но имаше и глътка духовност. За нас работническата класа беше дълбоко морална, всички останали - не. Но иначе сега не се сещам за пиеса или книга, написани в онзи период, които да са интересни и днес. Може няколко от тях да са все още привлекателни заради поетичния си език, но не и заради съдържанието си. Твърде далече сме вече от онези времена.

Моралът

За мен моралът не е добро, противоположно на злото, а ред, противопоставен на хаоса.

Любовта

Любовта - това са двама души, които опитват да се стигнат един друг, но и се стремят да се опазят един от друг в същото време. Тя е като постоянно състезание, надбягване, но без коне.

24 news подбра  вдъхновяващи мисли на известния драматург.

1. "Ако вярвате, че животът си струва да се живее, вашата вяра ще превърне това във факт."

2. "По-лесно можете да върнете един милион долара, които сте откраднали, отколкото една дума, която сте изтървали."

3. "Ако трябва да бъда сам, предпочитам да бъда със себе си."

4. "Предателството е единствената истина, която остава до края."

5. "Ако видя края, мога да работя и отзад напред."

6. "Понякога е най-лесно просто да си тръгнеш. А когато не можеш да си тръгнеш – тогава е трудно."

7. "Виждах ясно, само когато виждах с любов."

8. "Джунглата е тъмна, но пълна с диаманти…"

9. "Не можеш просто да изядеш портокала и да изхвърлиш обелката. Хората не са парчета плод."

10. "Мисля, че е грешка винаги да търсим надеждата извън себе си."

11. "Аз считам театъра за сериозна професия, която прави или би трябвало да направи човека по-човечен, което значи по-малко самотен."

12. "Вярвам в работата. Човек трябва да създаде нещо, колкото и малко да е, защото иначе ще се разболее."

13. "Един добър вестник, според мен, е една нация, която говори за себе си."

14. "Задачата на истинския интелектуалец се крие в анализ на илюзиите, за да открие техните причини."

15. "Не познавам и един критик, който да е достигнал до същността на каквото и да било."

16. "Не знам защо е така, но всеки път, когато постигна нещо, което искам, трябва да се дръпна назад, защото останалите хора ще страдат."

17. "Ябълката не може да се върне вече на Дървото на познанието – веднъж щом сме прогледнали, ние сме обречени и изправени пред предизвикателството да търсим силата да виждаме повече, а не по-малко."

18. "Вие специализирате в нещо, докато един ден не откриете, че и то се специализира във вас."

19. "Всеки обича шегаджията, но никой не му дава пари."

20. "Не се лъжи да мислиш, че това, което не носи печалба, няма стойност."


0.1255 s - Время запросов к БД 493 - Количество запросов к БД 0.8494 s - Время парсинга страницы 0.9749 s - Итоговое время парсинга/генерации страницы database - Источник: база данных или кеш