Резултатите от изборите в България сякаш не носят спокойствие, а по-скоро допълнителна несигурност

При преброени 99 процента от гласовете бившият премиер Борисов и неговата партия ГЕРБ изглежда са спечелили 25,4 процента от гласовете. Обхваната от корупция, партията на Борисов се превръща в най-голямата партия в един фрагментиран парламент.

Борисов победи бившия премиер Кирил Петков, чието правителство падна през юни, с няколко процента. Проевропейската партия на Petco We Continue the Change (PP) спечели 20,2 процента от гласовете.

По-рано през деня Петков каза, че е уверен, че партията му ще излезе добре и ще създаде „коалиция с българския народ“. Не е ясно дали Борисов ще успее да направи коалиция, тъй като част от партиите не искат да си сътрудничат с него. Стабилно правителство не може да бъде гарантирано с този резултат, което води България към по-спокойни политически води по време на война и икономическа депресия.

Как ще реагира България на Русия?

Не е сигурно и как страната ще бъде позиционирана в бъдеще по отношение на войната в Украйна. Петков беше яростно антируски настроен по време на премиерството си. Докато Борисов призова за „ясна позиция“ срещу Русия в деня на изборите, има политически партии, които не са толкова гласни срещу войната, като социалистите.

Те влизат в парламента (10,2%), колкото и партията на турското малцинство (14,4%). Крайнодясната Партия на прераждането, която е по-открито проруски, отбелязва печалби в сравнение с предишни избори: те се движат от 5 до 10 процента.

Избирателната активност беше ниска – 37 процента. Така българите бяха допуснати да гласуват за четвърти път за осемнадесет месеца; Ентусиазмът за честването на демокрацията на Балканите се охлади за известно време.

„Сила над хаоса“

Една четвърт от избирателите преизбраха Борисов и неговата партия ГЕРБ, въпреки съмнителната му репутация. Бивш бодигард на комунистическия лидер Тодар Живков, той е критикуван за широкоразпространената корупция и ерозията на демокрацията при неговото управление. Тъй като беше принуден да подаде оставка през 2021 г. след протести, той проведе кампания на тези избори с лозунга „силата над хаоса“, препратка към хаотичната политика в страната.

Той е бил три пъти министър-председател от 2009 до 2021 г. През 2020 г. на българите им писна Борисо и излизат на улицата. След продължителни протести той подаде оставка през 2021 г. Той спечели първите последвали избори, но Борисов не успя да състави правителство. На последвалите избори телевизионният водещ и певец Слави Трифонов спечели като лидер на нова популистка партия, но не успя да сложи ръце за коалиция.

Когато българите отидоха отново до урните през ноември – с около 40 процента от гласовете, храносмиланието им вече беше излязло – реформаторската партия Ние преследваме промяната (ПП) излезе победител, водена от двама образовани в Харвард индивидуалисти, включително премиера Кирил Петков. Той се зарече да сложи край на корупцията в България. ПП състави пъстро правителство от популисти, либерали и социалисти, повечето от които споделяха омраза към Борисов.

Правителството беше краткотрайно. Той падна в рамките на шест месеца при вот на недоверие. По време на краткия му мандат партиите се разделиха заради инвазията на Русия в Украйна и неговото вето върху преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС, като и двете поляризираха въпроси в България. На заден план антикорупционната политика на правителството изигра важна роля: политическите групи смятаха, че техните собствени интереси и тези на техните клиенти са застрашени, например при проекти за обществени поръчки за пътища.

Това лято се проведоха нови избори. Междувременно на власт е временно правителство, третото за кратък период от време. Временните правителства се формират от българския президент, който според критиците получава твърде много власт поради настоящата политическа криза.

Ако партиите не успеят да съставят правителство след тази неделя, българите ще трябва отново да гласуват в началото на 2023 г. Това ще бъде петият път в рамките на две години. Липсата на политическа посока преди зимата, която ще бъде предизвикателна на всички фронтове, е по-тревожна. Българите, някои от които са сред най-бедните граждани на ЕС, се борят с високата инфлация и растящите цени на енергията. В страна, в която доверието в политиката вече е на рекордно ниско ниво, новите избори ще бъдат по-малко вълнуващи от миналия уикенд.