Професията на преводача се променя: „Изкуственият интелект заплашва човешкия език“

„Преводачът не е просто някой, който пише нещо на друг език, а по-скоро някой, който постига творческо постижение“, казва преводачът Мартин де Хаан, който е превел почти всички книги на френския писател Мишел Уелбек. Той нарича преводаческата професия „призвание“. „Това означава, че наистина трябва да си луд, за да искаш да го направиш. Седиш зад компютъра по цял ден, понякога по десет часа на ден.“

Де Хаан се състезава за Европейската награда за литература с превода си на френския роман Разрушаване Ван Уелбек. Според него и други преводачи имиджът и статусът на тяхната професия са се променили драматично през последните десетилетия.

Карина ван Сантен работи като преводач от четиридесет години. Когато започнах, образът на преводачи в проветриви тавански стаи с одеяла на раменете беше норма. „Започна с писане с молив и гумичка, след което в един момент започнах да го записвам На механична пишеща машина, което беше много работа. „Беше наистина трудна задача.

Ван Сантен вярва, че преводачите са „важни строители на мостове“ между културите. „Повечето хора смятат, че могат да четат достатъчно английски, но това, разбира се, не е така с други езици, за да назовем няколко, наистина са необходими преводачи, за да направят културата на тези страни достъпна за холандците.“

Бренда Лили, която работи като преводач в Латвия, казва, че работата й е станала по-лесна. Много по-бързо е, казва тя, защото можете да пишете на компютър и да използвате Google. „Сега имате повече време за нещата, които наистина имат значение, което е да получите правилния тон и да обръщате изречения, докато не си помислите, че да, това е ритъмът, атмосферата или музиката на изтъкнат писател.“

Лили превежда на латвийски език, който се говори от около два милиона души. „Така че това наистина е много малък език, може да се каже. Това е вид таен език. И мисля, че точно затова е важно книгите да се превеждат от езици като латвийския, така че авторите от тези малки езици от регионите може също да чете.“

За де Хаан преводът се чувства като кариера, но той го намира за интензивен. Последната преведена книга от Уелбек се нарича Разрушаване. „И „Това ме унищожи и физически“, казва той. „Ако съберете времето, което съм живял според думите на Уелбек, това е около пет години от живота ми, но в действителност 24 часа на ден, включително сънища, поръчки и душове. Така че вие ​​сте само наистина се интересувам от думите му.“

Едно е сигурно: преводаческата професия се развива. Но колко дълго ще продължат да работят тримата преводачи с пристигането на изкуствения интелект (AI), който е все по-способен да превежда автоматично текстове? Де Хаан се опасява от „голямо опустошение“ за професията. „Мисля, че AI ще бъде много голяма катастрофа за всички по-малко трудни книги, така че издателите ще си помислят: всички тези детективски или докторски романи, всички те трябва да бъдат преведени с AI.“

Не се страхува, че професията ще изчезне. Той е загрижен преди всичко за изчезването на „типичния човешки език“. „Ние говорим помежду си, записваме неща, така че другите хора да могат да ги прочетат. Така че, ако възложим на машина, какво правим? Тогава тя основно се превръща в инструмент в услуга на машината.“