„Най-вредният шпионин в историята на ФБР“ беше луд на тема пари, но много по-приключенски настроен.

Когато агентите на ФБР го арестуваха през 2001 г. в крайградски парк във Вашингтон, Хансен отговори: „Какво правихте през цялото това време?“ Той току-що беше оставил пакет със секретна информация за своите руски агенти под един мост. В друг парк руснаците му дадоха 50 000 долара.

Службите за сигурност на САЩ издирват руски „шпионин“, който известно време е задържан от ФБР или ЦРУ. Хансен се проваля, когато се свързва с руснаците, след като ФБР умишлено му дава изключително чувствителни документи. Така могат да го хванат в крачка.

Хансен започва работа за КГБ през 1979 г. След падането на съветския режим той продължава шпионската си дейност. Подобно на Олдрич Еймс – агент на ЦРУ, арестуван през 1994 г. за предателство на множество руски двойни агенти, работещи за американците – Хансен не действа от идеологическа симпатия. Грижеше се за парите, но може би го интересуваше повече вълнението.

Като цяло Хансен получи 1,4 милиона долара от руснаците за работата си, повече от половината от които бяха паркирани в банкова сметка в Москва. „Или не“, каза презрително Хансен в писмо до своите руски агенти.

КГБ използва Хансен, наред с други неща, за да потвърди информацията, предадена от Еймс за агенти на КГБ, работещи за американците. Те са извикани в СССР и там са екзекутирани.

Тунел с подслушвателни устройства

Хансен също предупреди Москва, че американците са построили тунел с подслушвателни устройства под руското посолство във Вашингтон. Това позволи на руснаците да захранват американците с фалшива информация за известно време.

Във ФБР Хансен е известен като „най-вредния шпионин“ в историята на организацията. За самата агенция беше дълбоко смущаващо колко лесно Хансен имаше достъп до строго секретна информация, за която нямаше разрешение.

Най-забележителното според Хансен е, че руснаците никога не са знаели кой е той и къде точно работи. Те не знаеха с кого си имат работа години наред до ареста му от ФБР.

Добър безцветен семеен мъж

През 1980 г., малко след като Хансен влиза в контакт с КГБ, той подава оставка, след като съпругата му го арестува. Той й признава, че е работил за руснаците. Освен това той призна пред свещеник в изповедалнята, че е шпионирал. Но след няколко години той възобнови работата си в Москва. По този начин той използва позицията си в отдела за контраразузнаване, където задълженията му включват шпиониране на руски дипломати в Съединените щати.

За своите съседи Хансен беше доста безцветна фигура, която бе водила приличен живот на средната класа: елегантно женен и не по-малко от шест деца. Цялото семейство беше член на Opus Dei, много консервативна католическа организация. Но зад тази благочестива фасада се криеше склонност към потайност и напрежение.

Чрез видеовръзка той оставил един от приятелите си да гледа как прави секс с жена си. Той харчеше пари от Москва не само за скъпото католическо училище, което посещаваха децата му, но и за подаръци за стриптизьорка, която веднъж бе взел със себе си на пътуване в чужбина. Според жената той никога не е правил секс с нея.

Хванат на последната си работа

Хансен в крайна сметка съди, благодарение на бивш агент на КГБ, когото ФБР успешно вербува. Той каза на американците, че в техните редици има „шпионин“. ФБР продаде и аудиозапис на гласа на Хансен.

За ФБР това е сигналът за началото на „специалната“ операция срещу него, тъй като той е заловен със секретни документи в парка в предградията на Виена. По ирония на съдбата имаше диск с благодарствена бележка, в която той информира руските си спонсори, че това ще бъде последното му дарение.