Природата бавно превзема това двегодишно селце за отглеждане на кози

Европейските провинции се опразват. Това лято Европейският съюз ще въведе Закона за възстановяване на природата. Две сестри останаха в българското село Корно Луково. Те се борят с процеса на промяна.

Сивата коса на Марина Джорджия е навита под жълта бейзболна шапка. Осемдесетгодишна реферка свири. Веднага козите й излизат от високата трева и я следват до отворената порта на нейната ферма. Тя оставя четиринадесетте си кози с свободно отглеждани пилета в двор близо до стара каменна конюшня с дървени прозорци и врати.

Овчарят тръгва към дома си, където на покритата тераса седи сестра му Магдалена Ангелова (83). Старейшината говори. „Някога в Корна Луково имаше 150 души, селски семейства, живеещи в 58 къщи. Всички се изселиха. Тук можеш да продадеш девет пъти повече от това, което отгледаш“, казва Ангелова, чиято бяла коса е бяла, сочи към нея. сестра да прави кафе на гостите рядко им идват гости.

Обратно към природата

Горно Луково се намира в най-източната част на българските Родопи, на границата с Гърция. Клоните на дърветата висят над чакълестия път, водещ към селото, а растенията и тревата не растат дълго. Природата е превзела най-старите къщи в Корна Луково, строени преди стотици години от естествен камък с покриви от плочи. Дървета и бръшлян растат през рушащите се стени. Полските цветя цъфтят обилно. Това е част от процеса на възстановяване на дивата природа в Родопите: обратно към природата.

Сестрите живеят с обща пенсия от 577 евро на месец. Георгиева дои козите си и ги превръща в козе сирене. Ангелова пази стопанството им, като ежедневно обикаля нивите с козите на по-малката си сестра. От време на време чужденци идват на сафари с орхидеи и тогава сестрите продават малко козе сирене. Георгиева пита скъпо ли е 10 евро за килограм козе сирене. Това е единственият им допълнителен доход.

При комунизма нещата бяха по-добри

Кокошите яйца се продават трудно. Казва, че имали двадесет кокошки, но хищните птици, сред които и царският орел, откраднали половината от тях. „Имаме куче за козите, но не можем да си позволим второ куче, което да пази кокошките“, казва той примирено.

„Чувствах се добре“, каза тя с ръце в скута си. Преди 1990 г. беше комунистическо време. Селото живеело до копринени буби, тютюневи плантации, крави, овце, кози и кокошки. „Държавен търговец дойде да купи нашите стоки на фиксирана цена. Получихме трактори от правителството, за да обработваме земята. Два пъти на ден в селото идваше автобус. Всяка седмица малък мобилен супермаркет посещаваше нашето село, където пазарувахме.

Сега сестрите в тяхното почти пусто село не получават никаква помощ. — Ние сме сами. Те се опасяват, че сирийски и афганистански бежанци преминават през селото им към Западна Европа. „Не знаеш дали са приятелски настроени, или са злонамерени“, оплаква се Ангелова.

Музикално студио с бар

Корно Луково умира. Все пак има искрица надежда за ново бъдеще. Преди три години Явор Русинов се мести в къща на другия край на селото, която реновира. Композиторът построи музикално студио с истински бар. По стените са окачени седем компактдиска, продуцирани от него със световноизвестния пуерторикански певец Хосе Фелисиано.

Русинов купи руините преди двадесет години. Когато синът му напусна дома, той и жена му се преместиха от София в това затънтено село. Заедно със свои приятели реставрира старата къща. „Занаятчиите ги няма“, казва той.

Все още не е завършен, но Русинов може да работи върху него. Добрата интернет връзка е всичко, от което се нуждае, за да изпрати музиката си на света. „Върнах се в София три пъти и не ми хареса.“ Самотата и екстремната природа са добри вдъхновения за неговите композиции.

Закарайте в болница

За по-големите сестри, контактът на Русинов с цивилизацията. Носи им и хранителни стоки, докато два пъти седмично пътува с кола до град в Гърция, далеч от селото. Също така беше утешителна мисълта, че в случай на заболяване сестрите могат да бъдат отведени в болница на 130 километра, което ще бъде на поне три часа път.

Единадесет от приятелите на Рузиноп от София са купили къщи в Корно Луково преди около двайсетина години, но повечето от тези къщи вече са превзети от природата. Някога всички искаха да живеят тук, но повечето от тях така и не дойдоха.

Русинов няма нужда от това. Той си прекарва страхотно тук със или без приятели. Но двете възрастни сестри искат да видят селцето си възродено.

Прочетете още:

Как България си връща пустинята.

Върнете пустинята и природата ще се справи сама. Това е една от идеите зад Закона за възстановяване на природата на ЕС. В България това се прави успешно от десет години. „Вълците често вземат болни и стари крави.“

Втори живот като птичи рай вика в изоставен миньорски град в България

В изоставената провинция на Европа плановете на Европейския съюз призовават за възстановяване на природата. Труве посети Маджарово в България.