Драги иска да подаде оставка като министър-председател на Италия, но президентът отказва да подаде оставка

Италианският премиер Драги иска да подаде оставка като министър-председател, но президентът Матарела отказва да подаде оставка. Президентът в изявление призова Драги да се обърне към парламента, за да прецени ситуацията.

От днес Италия преминава през дълбока политическа криза. Премиерът обяви напускането си, след като коалиционният партньор, Движението „Пет звезди“, отказа да гласува многомилиарден пакет от помощи за италианските граждани, за да облекчи болката от инфлацията.

„Коалицията на националното единство, подкрепяща това правителство, вече не съществува“, каза Драги в изявление. Той предложи на Матарела оставката си, но сега, когато отказа да приеме напускането му, не е ясно каква ще бъде следващата стъпка.

Нещата в италианския алианс от известно време тътнеха. Драги определи гласуването на пакета от помощи като предварително гласуване на доверие. Предложението беше прието, но популисткото Движение Пет звезди бойкотира гласуването.

Тази партия казва, че иска по-голям пакет за подкрепа за гражданите, отколкото е на масата в момента, и също така иска италианското правителство да заеме повече пари за борба с нарастващата инфлация. Движението „Пет звезди“ е под натиск от намаляващата си популярност.

Драги, бившият ръководител на Европейската централна банка, встъпи в длъжност миналия февруари и беше шестият министър-председател на Италия за десет години.

Политическите сътресения в Италия предизвикват сътресения и на финансовите пазари. Миланската фондова борса вече беше затворила преди Драги да подаде оставка с минус 3,4 на сто. И може би най-важното е, че разликата между лихвите по държавния дълг на Италия и Германия се разшири. Това прави картината на съдния ден на новата еврокриза по-реалистична.

Кризата може да има далечни последици за Италия и Европейския съюз. Страната има много висок национален дълг: един път и половина по-висок от брутния национален продукт. В резултат на нарастващите лихвени проценти става все по-трудно да се финансира този дълг.

Лихвеният процент по дълга вече се е повишил до 3,3 процента от 0,65 процента преди година. За сравнение: през кризата от 2011 г. лихвата по италианския дълг беше над 7%.

Сегашната безизходица затруднява Италия да се справи с този проблем. Това ще се наблюдава и в останалата част от ЕС, особено след като Италия е третата по големина икономика в Европейския съюз. Европейската централна банка (ЕЦБ) наскоро реши да позволи на силно задлъжнели страни като Италия, да настаня†

Като бивш главен изпълнителен директор на Европейската централна банка, Драги имаше доверието на инвеститорите, че той и неговият бизнес отдел ще управляват разумно дълга във времена на високи лихвени проценти. Без Драги страховете на инвеститорите само ще растат.