Против войната, но ядосан на Русия

Около петдесетина души играят хоро на равна, покрита с кравешка тор българска планинска поляна Хоро, традиционно хоро. Те се въртят на фона на народна музика, хванати ръце, докато самотен кларинетист се плъзга трескаво по гамите. Събирането в полите на Стара планина е като традиционен български празник. Но участниците развяват освен български знамена и руски. Снимки на Путин и Сталин украсяват транспаранти и тениски. Някои държат високо буквата „Z“.

Символи, свързвани навсякъде в Европа с военно насилие, разрушения и геноцид, ликуваха на годишната среща на националното движение „Расофили“ край град Калофер. Около хиляда души (по данни на организацията три пъти повече) празнуват днес руско-българските отношения. „Тук съм, защото обичам Русия“, казва 44-годишната Соня Васева, облечена шумно в широк пуловер. Той носи руското и българското знаме. Русия даде всичко за нас. Къде би била България без Русия?

На срещата на русофилите любовта към Русия, без да е изненадващо, се разгаря. Освен това българското общество е разделено по въпроса. Русия е слон на изборите в неделя: Нито една от големите партии не иска да си опари пръстите, когато става въпрос за поляризацията. В една фрагментирана политическа среда всеки глас е от значение. Българите също тръгват към урните с ново нежелание. Това са четвъртите избори за две години след колапса на две институции и падането на подкрепяното от Европа правителство през юни.

Клони на едно и също дърво

Около една трета от българите имат силни симпатии към Русия, казва Додар Калев, директор на Центъра за изследване на демокрацията в София. Преди руската инвазия в Украйна този дял от населението е бил по-висок. След 24 февруари популярността на Русия рязко спадна. Но тази тенденция изглежда се обърна през последните месеци. Галев обяснява това с „вълна от руска дезинформация“, заляла страната, играейки върху проруските настроения сред населението.

Историческата връзка между двете страни е обща за България. „И двамата сме славяни, клони на едно дърво“, казва 65-годишната Валина Георгиева. Той държи руско знаме и носи тениска с надпис Мечтайте по вашия начин. „Чувствам се дълбоко свързана с Русия. Езикът, азбуката, литературата…“ И не забравяйте православната църква. „Руснаците мислят като нас.“ Като повечето наблюдатели тя е против войната в Украйна. „Това е политическо нещо“, казва Георгиева, докато фолклорната музика преминава към певицата, изпълняваща „Руски сълзи“. Чувствам се свързана с хората.“

Идеята за това приятелство на народите датира от 19 век. Русия иска да засили влиянието си на Балканите и да прогони османците. Продължи Мека сила – Укрепване на връзките с националните движения на Балканите, като българите – и Твърда сила: Война. В един от тези походи срещу турския султан през 1877-1878 г. България успява да се отцепи от Османската империя с руска помощ. Оттогава много българи казват, че руско-българската дружба е реалност. Реалността беше объркваща. Новите независими български елити не са заинтересовани от преместването на османското иго върху Русия.

Привличане и отблъскване

До Втората световна война отношенията между двете страни са процес на привличане и отблъскване, като България гледа едновременно на изток и на запад. Но при комунизма (1944-1989 г.) тази сложна история беше изтрита. България попадаше в сферата на влияние на Съветския съюз, така че имаше място само за положителните страни на Русия. Добротата на „големия брат“ нарасна до митични размери. Това може да се намери в някои други учебници. След падането на комунизма България отново гледа с едното око на запад, а с другото на изток.

Тази история позволява на проруските симпатии да намерят благодатна почва в България, казва политологът от Харвард Димитър Бечев. Той публикува книгата през 2017 г Конкурентна сила За руското влияние на Балканите. Значителна част от населението подкрепя Русия. Но това са предимно възрастни хора. В страната има и силно проевропейско движение“. След проруските демонстрации тази пролет хиляди българи излязоха по улиците през май в знак на солидарност с Украйна.

Когато Русия изстреля ракети по Киев, един критикуващ Русия премиер беше у дома си в София: Кирил Петков. Той уволни министър на отбраната, който нарече войната „специална операция“, пътува до Киев, подкрепи санкциите и изгони 70 руски дипломати, преди правителството му да падне. „Петков определено представлява скъсване с миналото“, казва Бечев. Предишните правителства го изядоха и в двете посоки. Бойко Борисов (три пъти министър-председател между 2009 и 2021 г., Изд.) показаха на ЕС неговото западно лице, но в същото време даде воля на руските бизнес интереси.

Graffiti Guerrilla в София

Разделението около Русия се отразява и в дебата за многото съветски паметници в България, който отново се разгоря след инвазията. Като големият паметник на Червената армия в София, величествена колона с руски войник на върха. „Долу Путин“, пише с червени букви, е поредният знак за графити партизани в българската столица – на други места украинските знамена са излепени с буквата Z.

71-годишната Светанга Нешкова изрази несъгласие с надписа върху статуята с думите: „Това не е цивилизован начин да изразиш мнението си“. Между другото, войникът може да остане. „Историята си е история. Така или иначе няма да го промениш. Тя казва, че битката на съпруга й с кашлицата, която той нарича „специална хирургия“, я разстройва. „Но ние като България не трябва да се месим, ние сме малка държава. Така че тя намира за грешно, че предишното правителство се нахвърли толкова силно срещу Русия.

24-годишният Иван Иванов седи в сянката на статуята с две приятелки. Студентът по международни отношения смята, че отношенията на България с Русия са различни от конфликта в Украйна. Те ни освободиха от петвековното турско владичество. Той е против войната, казва той, и не става въпрос за Украйна. „Това е война между САЩ, НАТО и Русия. Той заключава това въз основа на своите проучвания в интернет, тъй като „медиите не казват всичко накратко“.

Русофобия

България е обхваната от русофобия и това може да се чуе на Фестивала на русофилите в Калофер. Колкото публиката е въодушевена от Русия, толкова е мрачна за България. Ние сме в дъното на всеки списък. България е отличник по брой язовири на глава от населението“, оплаква се 65-годишната Георгиева. Той казва, че България иска да стане просперираща и развита страна. Но ЕС и САЩ го блокират, предпочитайки да останат зависими от своите западни институции. Третират ни като граждани втора класа. Но винаги съм се чувствал равен с Русия.

България е една Общество с ниско доверие, Обяснява Калев от Центъра за изследване на демокрацията. Доверието в институциите и медиите е ниско. Така че руската дезинформация има свобода на власт: циничните новини увеличават съществуващите противоречия в обществото и са насочени към публика, която вече не вярва в нищо.

В сърцето на София Параскева Фортункова (71) продава брошки и бижута на битпазар. Неговият щанд гледа към катедралата „Александър Невски“, построена в памет на 200 000 руски войници, загинали по време на кампанията на България за независимост през 1878 г. – руските владетели винаги празнуват пищно живота на войниците. От началото на годината тя няма добри думи за Русия. „Като видя какво правят в Украйна, как мога да кажа нещо положително за тази страна?